Обич

Топлината не е метеорологично понятие, човешко измерение е. Много силно и много светкавично понякога животът ни поднася отговорите, които не бихме намерили и в най-дългите философски трактати, филми и книги. Понякога ме хваща яд, че не е в ръцете ми професионалния  фотоапарат. Защото точно тогава - я пасаж с делфини ще мине пред мен, я дете ще скочи над сапунени балони, я дъга ще изгрее. После се радвам, че все пак имам под ръка нещо, с което да уловя миг. От онези, в които спира дъха ти. И много често тези мигове не се крият нито в дъга, нито в красиви багри, нито в шаренията на лъскавия град. Днес в Дома за стари хора "Гергана" до Варна осветиха нов параклис и като репортер, вкупом с колеги от други медии, доосветихме събитието. Малко снимки, малко впечатления и разговори, малко песни и пожелания. И довиждане. Усетих близо до мен енергия, от която почти сетивно светеше. Той излезе сред навалицата с инвалидната си количка, повика сивото коте, стопли го, остана за малко с него и с най-приятелски глас му обеща скоро пак да му даде от обичта си. Защото я има. Живее сам, няма дом, няма ходещи крака, един Господ знае още какво няма. Но има сърце. И любов има. Толкова, че да раздава с пълни шепи. Вие имате ли? И какво още имате?

Ели Маринова