С ритуал започна жътвата в с. Тополи

Започна жътвата в с. Тополи. Жътварките от пенсионерския клуб „Зора“, с. Тополи, пресъздадоха традиционния ритуал зажънване, който се прави вече столетия за берекет и за да има винаги хляб в дома. Автентичният народен обичай оживя на нивата сред ечемичените класове с песни, танци и наричане за плодородие, за да бъде благосклонна природата, а реколтата да бъде прибрана здрава. Самодейките се върнаха в детството и си спомниха за изтощителните работни дни, но и за радостта накрая от получените златни дарове от земята.
Баба Донка всяка година присъства на откриването на жътвата и приготвя обредния хляб за обичая.
Радвам се, че младите искат да пазят традициите. Те са любопитни и имат желание да изучат всеки детайл за ритуала, за да го правят така, както сме го правили ние години наред, каза тя.
Оказва се обаче, че разликата между възстановката и изживяното се равнява на десетки години.

Баба Донка сподели своето убеждение, че с настъпването на прогреса младите вече трудно осъзнават цената на полския труд, а улеснението, което предлагат машините, все повече отдалечава новите поколения от тази история на земеделието, която те са писали.
На полето си носели шербет и само на това разчитали да се охладят, а техниката сега предлага дори и добра климатизация, направи сравнение баба Донка.

Тя разказа обаче и за това как нейните деди са посрещали нововъведенията.
Помня, когато дойдоха машините. Най-напред им нямахме никакво доверие. Родителите ми бяха свикнали с много труд да се грижат, да не остане неприбран клас или зрънце. С голяма болка преживяваха всяка изпадналa частичка от комбайна, спомни си баба Донка.
Но добави, че с усъвършенстването на техниката и работата била свършвана отлично, и зърното било прибирано хубаво, и те оставали доволни. Майка ми и баба ми все ми казваха: „Защо не сме се родили с 20 години по-късно, а така сме се мъчили на нивата“, спомни си още тя.

Баба Иванка разказа за разпределението на работата между мъжете и жените и за раните от сърпа и режещите стръкове жито. Тя показа как се използва паламарката и за какво служи и сподели, че тази дървена ръкавица, направена не по мярка, прави мазоли.
Дядо Генчо си спомни за производствения процес навремето. Работният ден започвал много рано, а първо на нивата отивали мъжете, за да направят въжета от стеблата, още докато са росни, за да могат жътварките да връзват ръкойките в снопове.

„Ние в община Тополи винаги полагаме максимални усилия да съхраним традициите и всяка година припомняме на младите колко е важно да сме благодарни на природата. В Тополи няма много житни ниви, но времето беше хубаво тази година и ще бъдем възнаградени с добра реколта“, каза кметът на община Тополи Демир Георгиев. Той изрази още радостта си, че в селото има много добри състави за автентичен фолклор, които са винаги активни и се захващат с различни инициативи, които привличат младите.
Всички самодейки от пенсионерския клуб „Зора“, които са жънали със сърп като деца, си спомниха едно – винаги са работили с песен на уста.
Те бяха подготвили този път песен, която възпява най-работната мома на нивата.