Офелия Кънева, председател на Агенцията за закрила на детето: Само у нас няма още механизъм за падане на тайната на осиновяването

Г-жо Кънева, какво мислите за предложението за либерализиране на регламента за работа на децата в семейния бизнес?

 България е член на Международната организация на труда и наблюдението на детския труд е международен, а не само национален ангажимент. Вярвам, че с помощта на професионални експерти и на Съвета на децата ще дадем едно добро предложение в тази насока, а защо не и инициатива за промяна на международно ниво.

Какво е мнението Ви за последните промени в Семейния кодекс? Не смятате ли, че  процедурите са прекалено демократични?

Процедурата трябва да е такава, че едно дете в нужда не трябва да пребивава дълго в Регистъра за осиновявания. В този смисъл промените, инициирани от двамата министри – на труда и социалната политика и на правосъдието, са много смело решение, което адмирирам. Това е голяма крачка в реформата на осиновяването.  Повечето мерки са административни и те ще оптимизират административния процес и в никакъв случай няма да застрашат интересите на детето в нужда.

Когато става дума за падане на тайната за осиновяването, няма ли това да създаде например предпоставки за злоупотреби?

По този въпрос специалистите могат да говорят с часове. Аз мога да кажа, от гледна точка на опита, който съм проучила в България и в още 15 страни, че май само ние не сме регламентирали възможността за разкриване на тайната на осиновяването. Т.е., целта е да направим професионален механизъм на базата на нормативни промени, с които всеки кандидат-осиновител или осиновяем да може да ползва цялата сила на системата, за да се справи с това предизвикателство и това да не доведе до дълбоки личностни кризи.

Следите ли положението с децата в бежанските лагери у нас?

Да, разбира се. Ако се появи проблем, сме длъжни да реагираме бързо и да задействаме системата за подкрепа на децата в нужда. Специално внимание обръщаме на подрастващите, които смятат да останат на наша територия. През м.г. сме работили активно с 39 такива деца и сме обезпечили правата им.

Във Варна наскоро бе намерено подхвърлено дете, което още стои без име и ЕГН заради липсата на данни за родителите му. Има ли много случаи на изоставяне в страната.

Случаите напоследък не са толкова чести, колкото например преди 10 години. Защо е така, всеки може да тълкува причините. От началото на годината има само няколко единични случая в страната, по които се работи много активно.

*В интервюто са използвани въпроси и от други медии.

Ставри Таргов