Момиче от Варна дари косата си за перука на онкоболни

Eли Mаринова

Винаги стоплят сърцето ми хора, които правят жестове за другите – за хората, за животните на улицата, за растенията и гората. Те идват както всички останали на планетата – чисти и добри. Но остават такива до края, за да се раздават. Особено симпатични са ми тези, които помагат тихо, без много шум, заради добрината, заради даването. Така е постъпила 25- годишната млада дама Елизавета Смолкова, която живее и работи във Варна. Лиза е от смесен руско-украински брак, но е космополитна личност, гражданка на света. Разбирам го от краткия разговор с нея, защото има неща, които се улавят от половин дума, от щрих в погледа, от нюанс на гласа. Разделя се с 20-25 см от косата си с лекота и се надява примерът й да бъде последван от други.

„Напоследък в социалните мрежи и в ютуб се множат клипчета на жени и мъже, които даряват косата си, и това е чудесно. Знам, че в общественото пространство има недостатъчно разбиране по отношение на даряването на коса, споделя Лиза. - Преди да се поинтересувам в детайли, аз също вярвах на полуистини, които бях чула и чела. Например мислех си, че косата не трябва да е боядисвана, къдрена, че трябва да е минимум 30-40 см. Изразих съмнение в тези твърдения и реших да проверя. Потърсих студиа, които се занимават с перукерство у нас, и попаднах на варненското студио „Крез“. Обадих се и попитах. Дамата отсреща по телефона ме успокои, че не е нужно косата да е много дълга и да отговаря на купища условности. Тя ми каза, че от най-малките парченца коса може да направи перука, че има всякакви прически и е важно желанието на помагащия. Каза ми, че дори от 10-сантиметрова дължина на мен може да ми остане хубава прическа, а с дареното да се помогне на онкоболен. Грабна ме още от първите изречения“, споделя още Лиза.

Взема решение да дари коса през април. Щастливка е по отношение на генното си наследство и косата й винаги е растяла бързо, без особени грижи. От момента на решението си спира да ползва преса и сешоари и я подхранва с масло и маски отвреме навреме, за да е здрава и колкото може по-дълга. Когато фризьорката й отрязва косата и отива в студиото, вижда, че там има много купчини с коси, дори и къси, дарени от мъже, деца, жени. Собственичката на студиото й казва, че в момента има чакаща болна жена, която е със същия цвят на косата, и перуката ще отиде на мястото си, точно където е нужна.

На свободния пазар в България перука от естествена коса струва 4000 лв. За целите на благотворителността във варненското студио – 700 лв., заради консумативите, които собствениците поемат за своя сметка.

От скромната дарителка научавам, че тя се включва с готовност в инициативи в помощ на улични животни. Когато благодарих на Лиза от името на всички, имащи нужда и получаващи ръка за помощ, тя скромно ми отговори: „А, това са елементарни неща“.

Не, Лиза, това не са елементарни неща. Трябва да бъдат, но не са. Прави ме щастлива фактът, че срещам все повече будни хора, готови да помогнат тихомълком. Такива – като това момиче с голямо сърце. Ако и за вас косата не е физическият еквивалент на красотата и опаковката ви пред обществото, дарете и вие! Коса, храна, картина, пари, услуга. Или друг вид лепта. На болен, беден, немощен, на съсед, животинче, същество в беда. Не само по празници. Защото ако съдбата и провидението имат невидим тефтер, в който пишат житейските сметки, то този тефтер не се пише само по Коледа.

Четете още: Коледната eлха грейва тази вечер във Варна