Проф. Христо Кожухаров: Не може с лекарство да победиш дрогата

Наркотиците са бичът на съвременното общество. Световната статистика показва, че около 200 млн. млади хора употребяват наркотици най-малко веднъж годишно. Сред тях 25 млн. се считат за страдащи от зависимост. България продължава да бъде на едно от водещите места в Европа по употреба на наркотици сред младото поколение. Всяка година 200 000 души губят живота си от болест, която е свързана с употребата на наркотици.

Как стоят нещата в страната и конкретно във Варна разкри проф. Христо Кожухаров, ръководител на психиатричната клиника в УМБАЛ „Св. Марина“, в студиото на телевизия „Черно море“.

Според проф. Кожухаров е особено важно, когато човек живее в демократично общество, да е готов и възпитан да се справя със свободата, която му е предоставена. Да може да отстоява и на натиска по отношение на зависимостите.

Данните у нас са свързани с числеността на хората потърсили помощ, затова статистика в истинския смисъл няма, разкри професорът, уточнявайки, че държавата полага усилия за справяне с проблема, като от голямо значение за положителните резултати е работата в мрежа.

„Още докато пациентът е в болница и се изчиства от физическа зависимост, трябва да се правят начални стъпки с решаване на проблема с психическата му зависимост. Да има срещи с работодателя му, с хазяина или семейството му, със социалното му обкръжение  и да подкрепим тези фактори, които възпрепятстват вземането на наркотици, когато е в свободни условия. Същевременно трябва да открием кои са факторите, които предразполагат вземането, и доколкото можем, да ги ограничим. Тези неща, за жалост, не се случват в голяма степен“, поясни професорът.

„Да живееш в свобода, е трудно. Трудно е да можеш да направиш съзнателен избор, мислейки за последиците. Глобално обществото търси бърза печалба, бърз ефект, покупко-продажба, а не инвестиране. Погледнато по друг начин, наркотиците правят точно това. Избираш правилното хапче, за да предизвикаш търсената емоция. Много по-трудно е психологически да си се научил да преживяваш загуба, неуспех, раздяла, отколкото като вземеш нужното хапче за това. По различни причини потребителят взема определено вещество, за да може да разреши някакви проблеми“, описа ситуацията той.

Според проф. Кожухаров другият голям проблем е какво се случва, след като независимо по какви причини – любопитство, подражание, натиск на средата или нещо друго, се е стигнало до вземане на дрога. „Най-често се случва следното – родителите разбират на някакъв етап, който обикновено е малко късен, защото те не са подготвени - да речем след година-две, че детето взема нещо. Нямат нужните знания за това и търсят специалист. Попадат на нужния специалист, но оттам нататък очакванията им са доста наивистични, защото проблемът не се решава изведнъж. Необходима е цялостна промяна. Както психотерапевтът, така и мрежата около зависимия пациент трябва да го научат от зависим тип поведение да премине в независим тип поведение. Да може да отстоява на натиск, да може да е готов да бъде различен, да се възнаграждава, да преживява загубата – това е дълъг път. Обикновено пациентът не е готов за това, както и обкръжението му. Лекарство няма. Не може с лекарство да победиш дрогата“, категоричен е професорът.

Той обърна внимание и върху факта, че в момента водещият проблем не са опиатите, а синтетиката. „През 90-те години, когато имахме основно проблеми със зависими от хероин, имахме големи трудности със справянето с тези пациенти. Тогава експертите ни казваха, че е много по-трудно да се работи с амфетаминови психози. Оказаха се прави. Изключително тежки случаи, при които пациентите са взели съчетание на някаква синтетика плюс канабиноиди. Имали сме пациенти, които са извършвали всякакви агресивни и автоагресивни актове вследствие на употребата им“, уточни специалистът.

По негови данни около 20-30 души на месец търсят помощ за лечение в клиниката, но мотивацията им за справяне с проблема, след като напуснат лечебното заведение, не е много голяма, защото тази мрежа, която им е нужна за справяне с проблема, не е много добре създадена. Тъй като съпротивата на пациентите е силна, участието в процеса на бивши зависими, които вече са минали по този път, е изключително ценно, отбеляза той.

Относно марихуаната и някои схващания, че е безобидна, професорът изрази следното мнение: „Аз бих казал, че в България нищо не може да е безобидно поради липсата на контрол. Първо е наркотик, второ има вече и синтетични канабиоиди, които действат тежко, и рядко пациентите вземат само марихуана. Битуваше схващането, че не може да има физическа зависимост, а може. Често това е въвеждаща дрога и не бих бил лежерен към моето дете, ако то взема марихуана, тъй като става част от една определена среда, и обикновено нещата не спират дотам“, предупреди проф. Кожухаров.

Мариана Стойкова

Иван Барбов