Баничката във Варна скочи с 20 ст.

снимка: Пламен Гутинов

Няма драма в увеличението на цената на хляба – смята Иво Бонев, председател на Съюза на хлебопроизводителите и сладкарите във Варна. Нормално е хората все пак да се вълнуват, защото това е насъщният, който слагат на трапезата си всеки ден. Най-ползваният заводски хляб, 700 гр. е скочил от 95 ст. на 1.05 ст, т.е поскъпнал с 10 ст. Останалите видове хляб също не са маловажни. Около 7-8% е увеличението при тях. Основната причина повишаването на цената на насъщния е в по-малкото количество добив тази година – с 10% по-малко пожъната хлебна пшеница. Качеството на зърното също е по-лошо. От 240 лв. за тон пшеница, в момента един тон върви по 360 лв. Няма основания за притеснение, защото  житото се котира на световните борси и винаги има достъп до него. Нашите браншовици вдигнаха цената за тон брашно от 590 лв. на 730 лв. Категорично няма увеличение с по 30 ст. за хляб във Варна и областта, каквито мнения се чуха в общественото пространство.

По думи на браншовика, ако се намали ДДС при хляба и хлебопроизводството, много от производителите ще излязат на светло. При евентуално увеличение на газта с 14% обаче нещата ще се усложнят, смята Иво Бонев. В момента от 3 до 10% от разходите в бранша са енергийни. Увеличение на газта би дало от една страна пряко отражение върху цената на хляба, а от друга – косвено  - заради вдигането на цените на брашното, маята, подобрителите, мазнината и транспорта.

Увеличението на тестените закуски и в частност – баничките от началото на месец септември е значително по-голямо – сподели още Бонев. При баничките поскъпването е с 20 до 30 стотинки. Вече няма тестена закуска под 1 лев. Причината за по-голямото увеличение  е в труда при приготвянето на закуските. За да задържат работниците си, от бранша непрекъснато вдигат заплатите на баничарите и техния труд е скочил два пъти. За съжаление много от специалистите излизат да работят в чужбина и не се завръщат. Още от гимназията по туризъм ученици си уреждат работа навън и след завършване емигрират, най-вече в Западна Европа. За млад, току що завършил специалист, собственици на пекарни и ресторанти дават 1800 евро заплата, която после задължително расте. Не е изолирано явление кражбата на кадри у нас. Все по-малко млади хора се съгласяват да се обучават на занаята на хлебаря. На младежите този труд им се струва непосилен, слабо-платен и неподходящ заради запрашените условия на работа. Предпочитат по-леки професии с подобно ниво на заплащане. Не бива да се забравя, че хлебарството обаче  е богоугодна работа и грижата за насъщния е мисия – добави специалистът.

Ели Маринова

Снимка Пламен Гутинов

Четете още: Под 300 гр. хляб на ден яде българинът