„Св. Димитър“, храмът на „Владиславово“

Православният храм "Св. Димитър" във варненския квартал "Владислав Варненчик" e строен още когато кварталът е бил село Владиславово. От историята му е видно, че градежът е започвал няколко пъти и по стечение на обстоятелствата все не бил завършван.
Първият опит да се издигне православен храм в селото бил още през 1884 г. Иззидана само до прозорците, сградата била изоставена и така стояла близо 20 години. Малко по-късно е направен нов опит да се вдигне храм. От имението на турчин, чиито земи са отчуждени от общината за неплатени дългове, са заделени пет декара. Точно на това място, от източната страна на селската рекичка е предвидено да бъдат построени училище и молитвен храм за владиславовци.
Градежът на сегашната църква, носещ името на св. великомъченик Димитър Солунски чудотворец, започнал през 1902 г. и през следващите години е завършен основният му корпус. Камбанарията на черквата и притворната постройка са завършени едва през 1939 г. Характерно за черквата е разположението на солея. Той се издига на едно стъпало пред иконостаса. В аналите на църковната история е записано, че първоначално по този начин са строили само римските базилики. Олтарната стена е висока около три метра. Изработена от дърво и украсена с лозови листа, тя е олицетворение на вечния живот според църковните канони. Царските двери са от чамово дърво с фрески на цветя. Боядисани в синьо, те символизират небесната чистота на вечния дом.

Варненско семейство дарило земя за църквата в „Трошево“
През 1921 г. семейство Илия и Деспа Трошеви подава заявление в митрополията, че даряват четири декара земя за построяването на православен храм в кв. "Трошево". По това време кварталът бил в края на града и наброявал около 40 000 жители. Твърде отдалечен от централната част, жителите му чувствали необходимост от квартална черква. През декември 1921 г. се основава обществен съвет, който се занимава със строителните планове за новата черква.
Първоначалната идея била храмът "Св. пророк Илия" да бъде вторият по големина в града след катедралата "Свето Успение Богородично". През 1922 г. започват да събират средства за градежа му. Пак тогава е направена и първата копка, която била осветена от митрополит Симеон. Строежът стига само донякъде и спира поради липсата на средства. Тук отново се намесило семейство Трошеви, което дарява и 30 000 лева собствени пари. Общественият съвет решава те да бъдат използвани за построяването на по-малък храм в съседство с вече започнатия. Така всъщност и започва строежът на храма "Св. пророк Илия", осветен през 1926 г. От август следващата година започват редовни църковни служби. Откъде са донесени иконите в църквата, историята на храма не пази сведения. Предполага се обаче, че са поставени там, където са и сега, още при освещаването на храма.

Митрополит Симеон осветил аспаруховския храм
Храмът "Св. цар Борис" във варненския квартал „Аспарухово” е построен през 1923 г. Според архивите мястото за градежа на черквата е дарено от Васил Христов, известен предприемач, спомогнал със средства и за направата на кея на варненското пристанище. Няколко години след като Васил Христов дарява мястото за храма, църковното настоятелство и той сключват договор за продажбата му.
Историята не е запазила спомен за датата на първата църковна служба в храма. Знае се обаче, че той е осветен от митрополит Симеон, а първият свещеник е бил отец Захари Ладински. Дълго време, както повечето черкви в града, и тази е била с бели стени. Свещениците разказват, че рисунките по стените са направени от студенти от Художествената академия като дипломна работа. Иконостасът на черквата е същият, който е сложен при градежа й. По време на ремонта през 1997 г. той е бил разглобен и после отново поставен на мястото си. Тогава Таня и Явор Цаневи зографисват и стените на черквата.
Лиляна Трънкова