Събират липсващата част от историята на Пражката пролет

Мащабен международен проект, по който партньор е Варненският музей ще събира информация за събитията около Пражката пролет на 1968 г., която промени света. Пълното информационно затъмнение е на път да се разсее, след като няколко европейски страни са се заели с мисията да издирят факти, информация и гледни точки за събитията оттогава. Това каза Златка Антова, историк в отдел "Най-нова история" във варненския музей, който е единственият участник от българска страна.

Отделът по „Най-нова история" в РИМ все още издирва свидетели и участници в събитията по време на Пражката пролет в Чехословакия през 1968 година. Идеята е на университета "Коменски" в Братислава, а целта -  да се съберат колкото е възможно повече данни за събитията от 1968 година не само в Чехословакия, но и в Европа. През нощта на 20 срещу 21 август 1968 години войските на Източния блок от 5 страни от Организацията на Варшавския договор, сред които и България, нахлуват в Чехословакия, а военната операция се нарича „Дунав“. В нея участват близо 7 хиляди съветски танка и 600 000 войници България изпраща танкова бригада с 33 танка „Т-34“ с полкове от Елхово и Харманли.

Спомените за Пражката пролет могат да разкажат освен срочно служещите в тези полкове, туристи и студенти, които са били по това време в Чехословакия или са изразили своето отношение към ставащото. Половин век след репресиите хората обаче продължават да се страхуват, разказва Златка Антова. Хората, които искат да разкажат спомените си за Пражката пролет, може да бъдат включени в документален филм. Едва след събиране на различните гледни точки на очевидците на събитията, историците ще направят изводи за станалото преди 50 години. При желание може да бъде запазена и анонимността на свидетелите.

98 280 евро е общата стойност на проекта, разпределени според дейностите на всички проекти, отбеляза Златка Антова. Всяка страна има различен дял участие. Темата е тежка и очевидци се намират трудно. Хората са преживяли събитията и до днес носят този товар, без значение, че са отишли там по принуда и са изпълнявали заповеди. В България са били издадени грамоти на участниците след приключването на окупацията. Във Военноисторическия архив са събрани до момента всички събрани материали.

Във Варна има запазен само един кратък ръчно написан спомен на участник в Пражката пролет, който е починал през 2010 г.

С част от материалите ще се направи изложба, в началото в Братислава през март, 2019. През септември догодина тя ще гостува в България. Италия, в частност Болоня има голям комунистически архив. Именно там ще бъде организиран симпозиум, свързан с проекта през октомври догодина.

1968 е година, която променя света.

Тя е свързана не само с Пражката пролет, но тогава върви войната във Виетнам, протестите в Париж и подготовката и провеждането на 9-я Световен младежки фестивал у нас. Част от военнослужещите дори са си мислели, че ще охраняват този фестивал. Масово в София се строят съоръжения, които трябва да посрещнат целия комунистически елит, делегации и младежи. Събитието се провежда в началото на лятото – тогава, когато се готви окупацията на Прага. 

На Софийския младежки фестивал се говори за дружба, мир, разбирателство, докато в Централна Европа се готви военна окупация. Класически пример за отвличане на общественото внимание.

Румъния отказва участие в тази окупация. Нашите войници са привикани на учение в СССР месец по-рано, откъдето се насочват към Чехословакия. У нас е имало пълно информационно затъмнение. Самите войници не са знаели къде отиват, нямали са зимно облекло и оборудване и не са имали право да изпращат писма до близките си.

За Пражката пролет:

Започва на 5 януари 1968 и продължава до 20 август същата година, когато СССР и още 4 държави (България, Полша, Унгария и Германска демократична република – ГДР) съюзници от Организацията на Варшавския договор (с изключение на Румъния) окупират страната. България е първата страна, настояла за военна интервенция в Чехословакия, и последната, която се извинява за участието си в потушаването на Пражката пролет – с решение на парламента през 1990 г. и по-късно по време на президентската визита на президента Петър Стоянов в Прага през 1997 г.

Съветските ръководители първо се опитват да притиснат Чехословакия да изостави или ограничи провежданите реформи чрез преговори. Когато опитите им се провалят, предприемат военна намеса. Александър Дубчек призовава народа да не дава отпор. След потушаването е заловен и изпратен в Москва заедно с още няколко свои съратници, където е принуден да подпише протокол, признаващ инвазията в Чехословакия. Окупацията принуждава от 70 000 до 300 000 души да емигрират на Запад, предимно висококвалифицирани професионалисти. Западните страни приемат без никакви пречки тези емигранти. Събитията около Пражката пролет разочароват много западни левичари с ленинистки възгледи и допринасят до разпадането на много от тези партии в западноевропейките страни.

Организаторите призовават всеки, който има спомени и снимки от онова време да се свърже с историческия музей във Варна. 

Ели Маринова

Снимки авторът

Догодина строят нови 3 пазара във Варна