Да помогнем на семейство от Варна

Семейство от Варна търси помощ за болното си дете. Младите родители се сблъскват с най-тежкото изпитание в живота, когато поставят на първородния им син Мартин  страшната диагноза Остра лимфобластна проклетъчна левкемия.  Сумата за лечение е непосилна за семейството. Необходими са 120 000 евро, за да може животоспасяващата костномозъчна трансплантация да бъде извършена, докато заболяването на Марти все още е в ремисия.

Младото семейство отправя призив към всички, които искат да помогнат:

Здравейте, мили хора! Ние сме Венцислава и Даниел от град Варна, а това е нашият първороден син Мартин. За съжаление, ракът посегна на нашето малко щастие и само с вашата помощ ще имаме шанса да го спасим!

Трябва СПЕШНО да съберем непосилната сума от 120 000€, за да може животоспасяващата костномозъчна трансплантация да бъде извършена, докато заболяването на Марти все още е в ремисия!

Цялата ми бременност премина нормално и ние с нетърпение очаквахме неговата поява и ето че на 04.04.2018 година той се появи на бял свят. В момента, в който го прегърнах осъзнах, че никога досега не съм обичала някого толкова силно и това преобърна целия ми свят. С всеки нов ден, той ни даряваше с усмивки и ни превръщаше в достойни негови родители, стремящи се да отгледат и възпитат един добър човек.

Не предполагахме как един най-обикновен профилактичен преглед ще бележи началото на най-големия ужас в живота ни.

Досега Марти не беше боледувал сериозно. Винаги е бил спокойно, енергично и усмихнато дете, затова не подозирахме какво ни очаква. След три дни последователно пускане на пълна кръвна картина и обикаляне в четири болници и общо десет кабинета, ни приеха в Детско онкологично и хематологично отделение в УМБАЛ „Света Марина“ град Варна.

Там за първи път чухме страшната диагноза ОСТРА ЛИМФОБЛАСТНА ПРОКЛЕТЪЧНА ЛЕВКЕМИЯ.

В този момент света за нас се разпадна. Трябваха ни няколко дни да приемем тежката болест и опасността, че можем да изгубим нашето ангелче.

Единственият ни път бе напред. Започнахме тежката борба с рака, за която сили и до днес ни дава нашият малък юнак Марти, който въпреки ежедневните изследвания и тежките курсове на химиотерапия, не спира да се усмихва и да ни дарява с любов. Макар и малък, той сякаш усеща моята мъка и страх и често ме милва и гушка, за да ме утеши.

Успоредно с раковите клетки, химиотерапията убиваше и добрите.

Още след първия курс на вливки му окапаха косата и миглите. Състоянието на Марти се влоши и той трябваше да влезе в интензивно отделение. Без мен. Дните и нощите без моето малко момче бяха мъчителни. Чаках с нетърпение единствените 30 минути на ден, в които ме пускаха в интензивното при него, за да мога да го прегърна, а той ме милваше по лицето с мъничките си ръчички.

За пет дни в интензивното отделение беше отслабнал, телцето му се беше стопило, но след като премина първия курс на химиотерапията и страничните ефекти отшумяха, Марти започна да се възстановява.

Нашето ежедневие през последните пет месеца протича между четирите стени на болничната стая и в изолация от външния свят и нашите близки. Сега сме на път да победим в тази безмилостна битка, но за пореден път изпитваме страх. Вярваме, че нашето борбено Марти ще оздравее, но необходимата сума за това е крайно непосилна за нас.

Страхът от това, дали ще успеем да съберем парите, за да спасим нашето малко и борбено дете сковава майчиното ми сърце.

Молим ви за помощ!

С много обич и благодарност,

мама Венцислава, тати Даниел и бебчо Марти

Можете  дадете своя принос за оздравяването на малкия Марти тук.