Морски бизнес: Браншът ще помага на учените да изследват рибните запаси

д-р Йордан Господинов

Рибарски асоциации ще помагат активно на учените, за да могат да провеждат пълноценно своята научно изследователска работа, свързана с рибните запаси в Черно море.  Тази тяхна готовност беше заявена на срещата на работната група към Консултативния съвет за Черно море (КСЧМ), който се събра на годишно общо събрание във Варна.

На форума присъства г-жа Кослон, дългогодишен ръководител в Главна дирекция „Морско дело и рибарство” към Европейската комисия, която в момента отговаря за консултативните съвети във всички морски страни на общността. Тя насърчи инициативността в работата на КСЧМ, като подчерта неговите усилия още отсега да запознае българския и румънския сектор с новия европейски регламент през следващите пет години, насочен към подкрепа на сектора, както и на дребномащабния риболов.

В. „Черно море” проследи в няколко публикации работата на КСЧМ през годината. Тази организация със седалище във Варна беше създадена към Европейската комисия, за да защитава интересите на сектора и дребните рибари в България и Румъния (двете черноморски страни-членки на ЕС), като подпомага с идеи и мнения работата на неговите органи. Тя отчита интереса и на останалите заинтересовани структури, свързани с морето, както и на екологичните НПО и така се получава система, която вече дава резултати.

Общо 8 са консултативните съвети,

които обхващат почти всички морски държави-членки на ЕК. Последният - за България и Румъния, беше учреден през 2016 год., преди това за Черно море отговаряше Консултативният съвет за Средиземно море. 

На форума във Варна присъстваха и учени от Института по океанология, Института по рибни ресурси, които запознаха рибарските асоциации от България и Румъния- членове на Консултативния съвет със сегашното състояние на рибните запаси в Черно море. Акцентът беше поставен върху рапаните, черната, бялата мида, също и върху видовете риби, чиято популация според учените е застрашена от големия им улов. Това особено важи за барбуната, лефера, сафрида, бялата мида, стана ясно от думите на доц. д-р Елица Петрова, директор на ИРР. По нейните думи картината още не е напълно ясна и

трябва да се правят регулярни научни изследвания,

за да се получи реална представа за рибните запаси. Това ще позволи да се въведат ясни правила и норми за улова на един или друг вид. Тук учените от двата института споделиха и за един от проблемите, който най- много пречи за провеждането на регулярни  изследвания на рибата в Черно море – недостига при тях, както на материален, така и на човешки ресурс.  Интересно е, че от рибарските асоциации веднага заявиха, че са готови да оказват пълна подкрепа на учените. Председателят на УС на КСЧМ д-р Йордан Господинов  определи за в. „Черно море” обявената от тях помощ в три основни направления. Първото било материално - да осигуряват за експедициите на учените от своите кораби с цялото им оборудване и уреди на борда, за да могат да правят своите изследвания. Второто направление било интелектуално и третото - експертно.

Интелектуално в смисъл, че имаме много хора, които от дълги  години работят в морето, познават теченията, поведението на различните видове риба и изобщо всички процеси в морето, като сезонност, цикличност, кога рапанът се заравя, кога бялата мида го прави, кога идват пасажите от различните видове риба и т.н., отбеляза д-р Господинов и реторично запита, могат ли да се правят изследвания за лефер напролет, когато той идва наесен? Или на калкана на 20 метра дълбочина, след като в този момент той е само на 2 метра? Това са особености, които ние като професионалисти в риболова добре познаваме, подчерта той.

Що се отнася до  експертната помощ, вече имало много специалисти в рибарските асоциации, които са завършили образование в Западна Европа, САЩ, постоянно ходели на курсове и могат много да помагат на учените с експертните си препоръки. Например, дошъл е леферът и моментът е най-подходящ за неговото изследване, също идва барбуната и т.н. В това се изразява помощта, която сме готови да окажем на учените, допълни председателят на УС на Консултативния съвет. За  организирането й нямало да правят отделна препоръка към ЕК, каквато е практиката в работата им. Препоръката им щяла да бъде насочена към

засилване на финансовата подкрепа

от страна на Брюксел за обстойното извършване на изследванията в Черно море - единственото нещо, в което рибарите сами не могат да помогнат на учените, защото и те се нуждаят от финансова подкрепа.

А че рибарите имат интерес да помагат за все по-широкото извършване на изследвания на рибните запаси, това пролича и от съобщението, което направи доц. д-р Галин Николов, изпълнителен директор на ИАРА, като гост на форума. Становището на Генералната комисия за Средиземно море и Черно море (ГКРСМ), обявено на годишната й асамблея в Атина, е да се увеличи квотата на калкана за България и Румъния през 2020 година, каза той. Както в. „Черно море”  вече информира, тя се вдига с 32% и става общо 150 тона. Така за всяка от двете страни квотата сериозно нараства от  57 на 75 тона, досега беше с по няколко тона. Прави впечатление, че за последните три години това е второто й вдигане. Припомняме, че още преди време в една от публикациите във в.”Черно море” председателят на УС на КСЧМ сподели очакването си уловът на калкан за българските и румънските рибари да стигне 150 тона и то явно прозвуча пророчески, защото вече е факт.

Впрочем мотивът за изненадващото високо

вдигане на квотата за калкан

идва от това, че учените отчитат стабилен запас през последните две години. Една от причините за този резултат е, че изследванията бяха направени точно когато трябва през годината и от тях се разбра, че калканът вече не е чак толкова застрашен вид в Черно море, коментира д-р Господинов. Така че тук  основна е заслугата на учените, но съществен дял имат и ИАРА, и рибарите. Защото все повече от тях съзнателно искат или не, но вече започват да спазват правилата, притиснати от контрола на администрацията. А намаляването на сивия сектор с бракониерския улов е съществен фактор за опазване на рибните запаси. За следващите две-три години квотата ще запази новия си размер, допълни председателят на КСЧМ. След това той очаква отново да бъде вдигната, за което ще помогнат и увеличените научни изследвания на рибните запаси в Черно море.

И още нещо важно от форума - на него д-р Галин Николов беше представен и като избрания

нов координатор на работната група

за Черно море към ГКРСМ през следващия двугодишен период. Първи и втори заместник-координатор стават представители на Турция и Румъния. В тази работна група се обсъждат всички възможни мерки за опазване и управление на рибните запаси и се разработват управленските решения, които да гарантират устойчивостта на рибарството в Черно море. А през следващите две години предстои да бъдат взети много важни решения по въпросите на Черно море и бъдещето на рибарството у нас.

Запитан за изказаното неотдавна във в. „Черно море” лично експертно мнение на д-р Господинов за маркиране на уловените калкани, изпълнителният директор на ИАРА и координатор на работната група за Черно море отговори, че напълно го подкрепя. Обаче ще е нужно одобрението и на други институции по веригата. Така че колкото и да изглеждаше необичайна в началото, идеята всеки калкан, който се лови у нас, да се маркира и по този начин целият улов да  бъде изкаран на светло, вече  среща все по- широко одобрение, особено сред контролните органи.

СТЕФАН ДЕНКОВ