Варна е градът! Кралското семейство е оставило най-много следи. Какви?

Варна, 14.03.2003 г.

Принц Чарлс, вече крал Чарлз III, е гостувал в България два пъти – през 1998 г., когато е имал срещи в София и в Пловдив, и през 2003 г., по покана на тогавашния президент Георги Първанов.

При посещението си през 2003 година принцът на Уелс се включи в церемония по отличаване на фирми със сертификати от Българския форум на бизнес лидерите, учреден от Чарлз при предходното му посещение. Принцът тогава посети и Варна. Ето какво разказва за това посещение проф. Стилиян Йотов.
 
Убеден съм, че от вчера, 08.09.2022 г. повечето от лицата на тази снимка от 14.03.2003 г. вече се хвалят, че са имали рядкото щастие и високата чест да се докоснат до Н.В. Чарлз III.

Не съм убеден обаче, че си спомнят повода за посещението на тогавашния Уелски принц във Варна. Но пък Варна е може би населеното място в България, където кралското семейство е оставило най-много следи. И никога не съм можел да си обясня защо това не е добре стопанисван символен капитал.

При това не само заради любопитството на масовото съзнание, захранващо с мотивационна енергия културната индустрия с всекидневните й снимки, репортажи, коментари, книги, филми – игрални и документални, сериали, посветени на „короната“.

Семейството на Чарлз III e в пряка роднинска връзка с фамилиите, управлявали Третото българско царство, независимо от политическото противопоставяне на двете държави в световните войни, а и в студената.

Купища наши съграждани са или поданици на Н.В., или поне предпочитат да работят, или да учат на Острова. Но всичко това бледнее пред хуманитарните мисии, на които са се посветили децата, внуците и снахите на Елизабет II.

Чарлз III посети не само България и Варна, но и дома за безпризорни деца „Гаврош“.

Дом „Гаврош“ не съществува, независимо, че братчетата на Гаврош не са се свършили. Имотът е приватизиран, а предназначението му – сменено. Живущите наблизо тръпнат в очакване на сграда, в пъти по-висока от заварените.

Не им е останало нищо друго, освен да си припяват песента на бунта от „Клетниците“, с която и гражданите на Истанбул въстанаха срещу застрояването на парка Гези.

Няма я и паметната плоча. И никой орган на местната власт не предвижда нейното бъдеще. При това насред терен, наситен с мемориали. Всеки, който реши да отдаде почит пред огъня на Портала на бившия Осми приморски полк, разположен днес върху разделителната полоса на едноименния булевард, може да открие върху фасадата на бившата казармена сграда няколко плочи.

По пряка линия от Портала, само след 200 метра, тъне в забрава постройка, служила някога за полкови щаб, после за детски дом и детска градина, накрая – за убежище за сираци. Насред руини от площадка за игри.

Макар и славен, полкът е бивш, героите и жертвите му – герои и жертви в бивши войни. Само че войните съвсем не са бивши. И дори героите ни в днешните времена да са малко, жертвите им са сред нас. Сираците от войните не ще се свършат. Може би затова 6 януари е обявен за Световен ден на сираците от войните.

Чарлз III остави знак. Остава да бъде правилно прочетен. Все пак не е розетски камък, но дано поне да е съхранен…, пише "Сега".