С 32% по-малко ток ще плащат читалищата в Североизточна България

С 32% по-малко ток ще плащат читалищата в Североизточна България – каза на среща с председатели и секретари на просветните центрове във Варна председателят на Съюза на народните читалища (СНЧ) Николай Дойнов. Сумарно за една година читалищата в тази част на страната ще платят с 2 млн. лева ток по-малко. Това се отнася само за тези от тях, които са членове на СНЧ. Заради това споразумение и рамковия договор, който ще подпише съюза, електроразпределителното дружество Енерго про ще получи награда за корпоративен съратник. По повод 160-та годишнина от общонародна читалищна дейност в България, просветните центрове ще проведат поредица от събития. Кулминацията се очаква да бъде с грандиозен гала концерт в столицата на 31 октомври.

Първото българско читалище е основано на 30 януари 1856 година в Свищов. Всички събития от националната програма за честванията се провеждат под патронажа на президента  Росен Плевнелиев. Председател на Националния комитет за честванията на годишнината е министърът на културата Вежди Рашидов. Създаден е Общонационален комитет за честванията, в който влизат най-изявените личности на нацията. Акцентите на празника са в градовете, където са основани първите български читалища. Това са Свищов, Лом и Шумен. Във връзка със 160 годишнината, са подготвени празнични програми в цялата страна и паметни плакети, на заслужили дейци за своята научна, изследователска и краеведска работа.

Какви са основните проблеми на читалищата днес?

Николай Дойнов: Читалищата по същество са културните и информационни средища по места. Тяхната роля се определя от традицията – народните читалища съществуват в модерния свят от близо 160 години, но и от нуждите на хората за образователен и културен продукт. Съюзът на народните читалища е най-старата културна асоциация в Югоизточна Европа. Хората винаги са имали потребност да участват в любителското творчество и така са се превръщали в творци. Днес не можем да говорим за всички читалища под един знаменател. От читалище до читалище има сериозни различия – и по отношение на материалната база, и по отношение на дейностите, и по отношение на администрацията. Да, проблеми има навсякъде. Нужни са постоянно средства за ремонт, за книги, за костюми, за апаратура, за консумативи за ток, вода, отопление и други. Чрез програмата за трансграничното сътрудничество много читалища намериха своите партньори в държави като Македония, Гърция, Турция, Сърбия и Румъния. Имали сме много разговори с Министерството на културата по различни теоретични проблеми и то винаги ни е подкрепяло. Срещали сме разбиране и в повечето държавни институции.

Ако преди 160 години Варна е била няколко хиляден град, днес е почти милионен. София е с 2 милиона жители. Днес читалищата в тези два града едва смогват да поберат всички желаещи да се включат в дейностите и клубовете. Връщаме хора, защото няма създадена организация. В повечето селища хората намаляват чувствително. Демографската криза опразни много читалища в страната. Имаме и проблем със сцените, с подиума, както и в самите зали, защото е много трудно да се отопляват. Някои от салоните не могат да се използват през зимата. Има програми за възстановяване на материалната база. Демографската криза постави нови проблеми пред читалищата. В по-малките селища незабавно трябва  да влязат млади хора. Липсата на пари не е маловажен проблем.

Как се издържа едно читалище?

Собствените приходи на едно централно общинско читалище представляват 75-90% от сумата, необходима за режийни. Има големи сгради, които не могат да се издържат от читалищата. Министерството на културата не ги финансира пряко. То предлага, размер на финансовия ресурс за финансиране на читалищата за всяка следваща година след консултации с общините и областните управители, на Министерството на финансите. Без тази сума читалищата ще фалират. Има общини, които дават финансови средства от своите бюджети на читалищата, но тези средства са малко. Имат собствени приходи, но те не стигат за нищо. Очаква се в страната да има много сгради, които да бъдат реновирани.

 В разговор с колегите си казахте, че е време да се сложи край на пораженческото мислене.

Мисля, че все още липсва визия за бъдещето. Това е и причината да инициираме откровен разговор между професионалисти, да проведем срещи в цялата страна с читалищни дейци. Проблем е създаването на нови читалища в апартаменти и гаражи. Забелязва се едно завръщане от млади хора към читалищата – засега в танцовите ни колективи и школи. Започна да се забелязва вече по-модерно мислене сред колегите. Читалищата се научиха да пишат проекти. С подкрепата на общините те пишат и печелят проекти по различни оперативни програми. Някои донорски организации са готови да инвестират в народите читалища.

Какъв е еквивалентът на читалищата в Европа. Как се развива самодейността там? Можем ли да вземем добра практика?

В този вариант, както у нас, читалища в Европа няма. Там подразделенията, в които се развива самодейност са организирани по различен начин и се финансират предимно с частни средства. Съюзът на народните читалища бе приет в Европейската мрежа на културните центрове. Ние имаме сериозни намерения за европейско развитие. Съюзът на народните читалища е признат с писмо от генералния директор на ЮНЕСКО за най-голямата и първа културна асоциация на Европа. Това означава, че читалищата са първото културно сдружение от този тип в цяла Европа. Това е много силен аргумент за нашата идентичност и роля в Европа, защото и сегашните културни центрове в Европа, имат един модел на българското читалище. В българската история читалището е трябвало да изпълнява и несвойствени функции на огнище на съпротивата, не само културно и духовно средище. Неговата сила е именно в това – в неговата полифоничност и, че работи с хората от местната общност.  На територията на България има 3500 читалища. Около 100 нови читалища са създадени през последните години. В голямата си част те са възстановени стари, които поради една или друга причина са прекратили своята работа. Обществените комитети възстановяват дейността на читалищата, събират пари, назначават хора, търсят пари по програми, за да могат читалищата отново да отворят врати. Забелязвам през последните няколко години едно изземване от страна на медиите на функцията на читалището. Реалити формати дават за кратко сцена на младите хора. Карат ги да повярват, че са професионалисти, не самодейци, заслепяват ги с кратка слава. И какво става с тези творци после? Малцина получават своя шанс да станат професионалисти. Повечето се връщат при нас. Размива се границата между самодейността и професионализма.

Какво ще пожелаете на колегите си в тази юбилейна за читалищата година?

Да не се отказват. Никъде не е лесно. Но който има сили, воля и желание за работа, може да продължи делото на тези, които са направили първите читалища у нас преди 160 години.

Ели Маринова