Оцеляла от пожар икона на Св. Богородица събра десетки варненци в храма

Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво и от православни, католици и от други християнски деноминации. Българската православна църква отбелязва празника на 15 август (стар стил), а Македонската православна църква на 28 август.

Празничната литургия, отслужена от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, започна в 8 ч. в най-стария варненски храм „Успение на Пресвета Богородица (Панагия)” край Големите римски терми. На литургията присъстваха кметът на Варна Иван Портних, Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството, Мая Манолова – омбудсман на Република България, областният управител Стоян Пасев, председателя на ОбС Тодор Балабанов, народни представители, районни кметове и кметове на населени места, общински съветници, много миряни.

Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението и. Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото и тяло. Това е и празникът на морската столица. На Богородица е посветена една малка църква, известна на варненци като „Малката Света Богородица”. Тя е най-старата функционираща църква в града, датираща от 1602 г. Според легендата, намиращата се сега в църквата икона на Св. Богородица в миналото оцеляла от пожар на стар манастир. След време тя била открита от човек, който я качил на волска каруца. Там, където спрели воловете, там бил издигнат храмът, посветен на Божията майка, и приютил нейната икона. В миналото варненци преспивали за здраве в църквата, а иконата била изнасяна на празници и обикаляла с литийно шествие града. Някои легенди свързват намирането на иконата на Богородица от църквата „Малката Света Богородица” с местността „Теке караач”. Там археолозите разкриват средновековен манастир, който вероятно също е бил посветен на Богородица.  Десетки варненци се събраха в малкия храм, за да запалят свещ и да се помолят за здравето на семействата си пред свещената икона.

В наши дни литийно шествие е един от основните елементи на празника на град Варна. Той започва с тържествена света литургия и благодарствен молебен за здравето на жителите и гостите на Варна в катедралния храм „Свето Успение Богородично”. След това матроси под звуците на химна издигат националния флаг, флага на Варна и на Европейския съюз. Празникът продължава с литийно шествие, оглавено от военно-морския духов оркестър, следван от матроси с иконата на Богоридица, клира и миряните.

Според преданието това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта архангел Гавраил  съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома и в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата и. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“ В памет на явяването и пред апостолите, Църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба“.

На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на Църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.