Получаваме почивен ден през седмицата, ако празник се пада през уикенда в 2017 г.

Кои са приоритетите за държавната хазна за идната година и защо според КНСБ е нужна нова политика по доходите – обясни в сутрешния блок на телевизия „Черно море“   Анна Ковачева, експерт-юрист към Регионалния съвет на конфедерацията. Без сливане на празници и отработване през уикендите през 2017 г – това реши Министерството на труда и социалната политика. Сливането на празниците ще  бъде възможно само с пускането на отпуск. Депутатите приеха на 1-во четене и бюджета за 2017 година.

„Не е тайна, че именно работодателите искат това отпадане на сливането на почивни дни – каза Анна Ковачева. Доколко ще бъде ефективно за работниците и служителите, е спорно. При всички положения през следващата година ще имаме повече почивни дни. В приетия проект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, член 154 не отпада, т. е. запазва се правото на МС да определя почивните дни. Новото е, че когато официалните празници съвпадат със събота и неделя, те се ползват в първите работни дни след тях. Например, 1 януари се пада в неделя, ние получаваме 2 януари като почивен ден. Същите почивни дни се падат по Гергьовден. Няма да има изменение при Великденските празници. Който иска да слее дните си, ще си пусне отпуск. Отпада отработването в събота.

По отношение на бюджет 2017 – това не е най-добрият бюджет. И все пак трябва да бъде приет. Заложени са суми за всички отрасли. Но Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в Министерството на правосъдието са с много ниски заплати. Там няма да стигнат парите и ще се появи социално напрежение. Също  и в Дирекция „Пожарна безопасност“. Надяваме се по-нататък да се намери начин да се попълнят липсите. Това, което ние успяхме да договорим през последните 6 месеца е увеличение на парите за здравеопазване и образование. Не успяхме да постигнем някои неща и в социалната сфера. Около 15 000 работници са с много ниски заплати, това са хора с висше образование - педагози, социални специалисти. Искахме около 20 % увеличение на заплатите, което е около 20-25 млн. лева, което не се случи. За училищното здравеопазване също поискахме 25% увеличение, нужни са около 27 млн. лева. И там ще назрее конфликт. Третата група, която се нуждае от нов преглед на заплатите, това са БАН и Селскостопанската академия, където заплатите от години са много ниски. Там ние искаме ок. 10-15%. Надяваме се това искане да бъде разгледано на 2-ро четене. Това може да стане ако се направи разместване и преструктуриране, особено в разходната част.

От 2012 година минималната работна заплата за страната нараства с близо 55%. Дори и така да е, България е на последно място в ЕС, след Румъния. През 2017 година тя ще стане 460 лв. Ние от КНСБ смятаме, че тя трябва да продължи да расте, а не така, както се предвижда за 2017  и 2018 - да не се актуализира. Истината е, че е малка. Трябва да водим кампания и политика за нарастване на доходите, защото не само младите хора, а и всички останали търсят друга алтернатива, бягат в чужбина.  През юли месец на Националния съвет за тристранно сътрудничество нашият президент Пламен Димитров предложи минимална работна заплата за висшисти, която да бъде 1,5% над минималната заплата, което е около 700 лева за висшисти, които работят по своята специалност. Това не намери отражение. Ако се приеме, ние ще запазим младите хора. Колкото по-бързо се осъзнае, че имаме нужда от политика по доходите, толкова повече неизбягали хора ще запазим. България е на едно от последните места по заплащане на труда. Плоският данък остава и през следващата година – допълни Анна Ковачева.

Иван Барбов

Ели Маринова

Вижте целия разговор тук.