Купуваме все повече продукти с палмово масло

В последните няколко години българите все повече купуват продукти с палмово масло. За 2017 г. във вид на сирене са изконсумирани 12 хиляди тона палмова мазнина, коментира за БТА Иван Грънчаров, член на УС на Асоциацията на млекопреработвателите.

Експертът припомни, че е влязла в сила наредба, която забранява производството на имитиращи продукти и влагането на палмово масло в млечните продукти в мандрите.

"Надявам се това да промени баланса при продажбата на имитиращи и истински продукти. В много страни са забранили използването на растителни мазнини", добави той.

По думите му проблемът с растителните мазнини е, че се влагат в сиренето и кашкавала в големи количества. Според него българите трябва да осъзнаят вредата от тези мазнини, които се наслагват в човешкото тяло и трудно се преработват от организма.

"В България имаме възможност да ядем качествени продукти, но болшинството от хората не го правят. Оправданието е липсата на финансови средства. Аз съм сметнал, че средногодишно разликата е 50 стотинки на ден", заяви Грънчаров.

Един от определящите фактори за качеството на сиренето е цената, тъй като обикновения потребител трудно може да направи разлика по визия дали един продукт е истински или имитиращ, каза Грънчаров. Сиренето, което е истинско, дори във вода няма да се размие, а ще си остане пак здрав продукт, обяснява експертът. Според него реалната му цена трябва да започва минимум от 5,50 лева, а ако искаме да ядем истински качествено сирене, то трябва да е поне 9 лева.

"В България има качествени продукти от качествено мляко. Млякото през последните 5-6 години се различава от това преди десетилетия. Фермите са на ниво. Ако има желание, българинът яде качествени продукти", заяви Грънчаров.

По думите му цените на млечните продукти зависят от млякото, а то зависи от цената на млякото в Европа.

"Основният проблем в бранша са имитиращите продукти или палмовата мазнина. Има недостиг на българска суровина. Цените на българските фермери се вдигат благодарение на фермерите от Европа. Цената, която влиза като внос, е малко по-висока от цената на българското мляко. Внасяме не повече от 20 процента от млякото", посочи Иван Грънчаров.

В България има над 260 са млекопреработвателни предприятия, като от тях 30-40 фирми използват растителна мазнина, каза експертът.