С 1% по-малко са отпадналите ученици тази година

В годишния доклад на ЕК за образованието и обучението се отбелязва напредъкът на държавите членки в резултат на проведените политики. Положителното в него за България е преодоляването на тенденцията на преждевременно отпаднали деца от образователната система.

За 2017 г. отпадналите деца от училище са 13,7%, този процент 2018 година намалява с 1.%. Националната цел до 2020 година е този процент да бъде 11%. Средният процент за Европа е 10,5%.

"Разработили сме информационна платформа за децата в риск", заяви зам.-министърът на образованието и науката Деница Сачева на форума "Образование за бъдеще". Така в момента министерството разполага с повече информация за почти 150 000 отпаднали деца. 8000 деца в ранна детска възраст доброволно влязоха в класните стаи.

Включването в образованието на всички деца, които не говорят български, е важна тема, която засяга бъдещето и бизнеса, коментира Сачева.

40% от децата са неграмотни, сочат тревожни данни от последните изготвени статистики.

Привличането на млади хора към учителската професия все още е едно от предизвикателствата пред МОН. "Наред с увеличението на заплатите и добрите социални придобивки за учителите, трябва да се работи в посока дигитализация и модернизация на професията, както и за по-тясната връзка с бизнеса, подчерта зам.-министърът.

В мониторинга за образованието и обучението на ЕК се анализират основните предизвикателства пред европейските образователни системи и се представят политики, които да подкрепят по-ефективно обществените нужди и нуждите на пазара на труда.

Докладът включва сравнение между различните държави и 28 подробни доклада за отделните държави. Според последния доклад делът на ученици на възраст 15 години със слаби резултати по четене е нараснал с 2% спрямо 2014 година. Оказва се, че 42% от тези ученици са слаби и по математика. Остава като предизвикателство приобщаването на ромите в образованието.

Докладът на ЕК отбелязва, че страната ни инвестира малко в предучилищното и училищното образование. Неравенството на доходите в България е сред най-големите в ЕС. Социално-икономическото положение на родителите оказва съществено влияние върху нивото на образование на учениците, стана ясно от представените данни.

"Професиите на бъдещето все още са неизвестни, но със сигурност всички те ще бъдат свързани с технологии", категорична е Сачева.

Това е причината МОН да се концентрира върху дигитализацията в своите програми. България все още е на последните места в ЕС по иновации в образованието. Следващите две години МОН ще реализира мащабен проект за 50 млн. евро за дигитализация на българското образование.

Дори за професии, които досега не са били свързвани с технологиите, вече се изискват дигитални умения. 58% от българите използват интернет, но голяма част от хората нямат дигитални умения, които да им позволят да се вградят добре на пазара на труда.

Сачева постави акцент и на социалните умения, включващи креативност, адаптивност, гъвкавост, защото според нея вероятно голяма част от децата ще работят няколко професии.

Форумът "Образование за бъдеще" обхваща и възможностите за сътрудничество между бизнеса и образователните институции с цел развитие, модернизиране и създаване на компетентности, които да подготвят реално учениците за пазара на труда.

Голяма част от традиционните професии се очаква да изчезнат. В следващите години обаче предстои да се появят около 50 нови професии, успокоиха експерти. Всички те са свързани с бързия темп на развитие на технологиите.

Във форума участваха представители на 30 неправителствени организации от сектор Образование, 40 международни и български компании, университетски преподаватели и учители.

news.bg

Четете още: