Внасяме няколко пъти повече риба отколкото консумираме

Европейският съюз е най-големият вносител на морска храна в света на фона на значително намаляващите рибните ресурси на планетата. От друга страна в България се внасят няколко пъти по-големи количества риба, отколкото се консумират, тъй като се преработват и се доставят за други страни членки или се изнасят за трети страни. Това каза Йордан Господинов, изпълнителен директор на Националната асоциация на рибопроизводителите „БГ ФИШ“ по време на бизнеса на кръгла маса, организирана от природозащитната организация WWF. Господинов посочва, че у нас са изградени множество модерни предприятия и желанието на инвеститорите е да бъде засилена борбата със сивия сектор, който осъществява нелегална конкуренция.Данните за значително нарастване на вноса на риба се потвърждават от статистиките на Националния статистически институт и Българската агенция за безопасност на храните.

Всяка пратка на риба трябва да бъде придружена от ветеринарен сертификат, както и от сертификат за улов, за който следи Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, обръща внимание д-р Любомир Любомиров, главен експерт в Дирекция „Граничен контрол“, на Българска агенция за безопасност на храните. Димитър Вълков, директор на Дирекция „Управление на рибарството и опазване на рибните ресурси” в БАБХ, допълва, че на базата на сертификата се прави проверка дали съответната държава има право да внася в ЕС, или е в черния списък, дали рибата не е от забранен вид или от забранен район за внос, обръща се внимание и на кораба, който е извършил улова. В момента ЕС разработва единна информационна платформа за риболовните сертификати, която ще позволи много по-добър контрол.Контролът освен по документи е и физически – на пратките, който у нас е доста по-чест, спрямо в други държави от ЕС, става ясно от думите на Кая Гарабедян, директор Дирекция „Тарифна политика“  в Агенция „Митници“.

Все още българските институции не могат да осъществяват контрол върху търговията в интернет, е станало ясно на събитието. Д-р Деян Даскалов, главен експерт в Дирекция „Контрол по храните“ в БАБХ заяви, че такива правомощия се очаква агенцията да получи с новия закон за контрол на храните. Тази тема напоследък става все по-важна и за Европейската комисия, тъй като освен риба в интернет вече се продават и мнобройни хранителни доставки с неясен произход и вече има пострадали потребители, добави той.

Освен в онлайн търговията, би трябвало да се подобри възможността за проследяемост на продуктите в специализираните магазини и щандове, в които се предлагат неопаковани продукти, коментират участниците във форума. И в момента европейският регламент изисква всяка риба на щанда да бъде придружена от табела, на която ясно се посочва видът, включително и латинското наименование, районът и методът на улов. Такава табела обаче липсва почти навсякъде, а контролните органи все още не санкционират обектите, стига те да разполагат с тази информация в придружаващата документация. Ситуацията обаче трябва да се промени, за да могат клиентите да правят информиран избор по отношение на устойчивостта на продуктите, които купуват, а също така и за да се избегнат нелоялни практики от страна на търговците. Подобен проблем съществува и в ресторантите, в чието меню е записано само търговско наименование на рибата. Например като „бяла риба“ се продават няколко различни вида с различна цена и различно състояние на запасите.

http://agrozona.bg

Четете още: Корабът за борба с нефтени разливи ще проведе обучение във Варненския залив