За година във Варна 307 инвалиди са намерили работа в реалната икономика

През м.г. 307 души с увреждания са си намерили работа в реалната икономика. В момента  други 332-ма са се регистрирали в Бюрото по труда(БТ) във Варна, чакайки предложения за заетост. Това съобщи и.д. директор на БТ Теодора Маринова в сутрешния блок на тв „Черно море“ с водещ Магдалена Петрова. Поводът бе Световният ден на социалната справедливост 20 февруари. 

Маринова каза също, че 40 хора с увреждания са назначени по програми и мерки за заетост.  Те работят като счетоводители, икономисти, хигиенисти, технически сътрудници, общи работници, монтажници и други. Програмата за заетост и обучение на лица с трайни увреждания е субсидирана от държавата и е за хора с и над 75% намалена работоспособност.  В продължение на 2 г. държавата осигурява на фирмите средствата за минимална заплата за кадрите със средно и по-ниско образование, 550 лв. за висшистите плюс пари за професионален опит.

При мерките за младежи с увреждания до 29 г. работодателите получават от бюджета 400 лв. месечно за кадри със средно и по-ниско образование и 480 лв. за висшистите. Заетостта е за срок от 9 месеца. Работодателите са задължени да поемат разходите за хората с увреждания за още 9 месеца, каза още Маринова. 

Тя поясни, че недостигът на кадри през последните години във Варна и областта е довел до устойчивост на работните места като цяло, но това не се отнася за хората с увреждания. Причината е, че много често техни работодатели се явяват сдружения на инвалиди, НПО, общински и областни администрации, които не могат да си позволят финансиране извън програмата. В този смисъл устойчивостта на работните места е по-голяма в частния сектор, който е придобил вече сигурност за професионализма и опита на хората с намалена работоспособност.

Според Мария Чанкова, директор на Дневен център „Ривиера“ във Варна, достъпните места за хора с увреждания са малко въпреки че Варна е сред малкото градове с активни модели за социално включване. Обявяват се много вакантни позиции за строители например, които не са подходящи за инвалиди. От друга страна хората с интелектуални затруднения се страхуват да се включат за повече време в работна среда, тъй като работодателите не им оказват нужната подкрепа, няма и ментори, които да улесняват адаптацията. Според Чанкова общините трябва да получат стимули за осигуряване на работни места за защитена заетост. Необходим е и икономически механизъм за насърчаване на социалните предприятия. Много трябва да работим и върху мотивацията на хората с увреждания за постоянна заетост, защото не всички са склонни да се откажат от социалните помощи, колкото и минимални да са те, обобщи тя. 

СТАВРИ ТАРГОВ

Вижте още във видеото

"Щрихи от утрото" (20.02.2018) - Какви възможности предоставя пазарът на труда за хората с увреждания