Празнуваме Бъдни вечер

Днес празнуваме един от най-светлите християнски празници Бъдни вечер. В различните краища на страната той е наричан с различни имена – Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка. Въпреки разнообразните наименования на празника, всички са единодушни, че в полунощ, според православната църква, в една пещера около Витлеем, се родил Иисус Христос. Тогава в небето пламнала необикновена светлина и се явил ангел, който съобщил на намиращите се близо пастири добрата вест. Съществуват и народни вярвания, според които божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Интересен факт е, че въпреки липсата на информация за конкретната дата на рождението на Исус Христос, през 6. век Църквата решава празникът да бъде на 25 декември, за да се премахне почитането на персийското божество Митра.
В днешни дни се е създала традицията хората да обръщат най-много внимание на украсяването на елхата, Дядо Коледа и най-вече на подаръците. В този празник обаче има и нещо повече – обичаите, трапезата и спокойната и уютна атмосфера, които те създават.
Един малко познат символ на Бъдни вечер е Бъдникът. Според традицията млад момък, облечен в най-новите си дрехи, трябвало да отиде в гората и да отсече тригодишно дъбово дърво, което да е дълго, но и да може да влезне в къщата. Цялото семейство излизало и посрещало момъка и тогава той питал: „Славите ли Млада Бога?“. Когато получел отговор „Славим го“, момъкът благославял: „Аз в къщи и Бог с мене“ и внасял дървото в къщата. В долния край на дървото се издълбавала дупка, запълвала се с дървено масло, тамян и восък, отворът се запушвал с клин и дървото се поставяло в огнището. Според обичаите на Бъдни вечер огнището не трябва да изгасва, дори и да заспят домашните, винаги трябвало да има някой, който да е буден, за да пази огъня. Именно той е символ на живота в дома както и на раждането на Исус Христос. Също така се вярва, че той е причина на празничната трапеза да гостуват мъртвите предци и самата Божия Майка. По бъдника се извършвали и най-различни предсказания, например ако от него излизали искри, това означавало изобилие. Пепелта от бъдника също не се изхвърляла – тя се слагала в семето при засяване, в храната на животните или с нея се ограждала нивата, за да се пазела от бродници и житоманци.
Според традициите трапезата тази вечер трябва да е тържествена, тъй като това е последният ден от четиридесетдневните коледни пости, които са започнали на 15 ноември. Ястията трябва задължително да са постни и да са нечетен брой – 7 (колкото са дните в седмицата), 9 (колкото трае бременноста при жените) или 11. От скоро се застъпва вярването, че на масата може да има и 12 блюда, защото това е броят на месеците в годината. Приготвят се празнична пита с късмети, варено жито, варен боб, сарми с ориз или булгур, ошав, баница с тиква и други като всяко ястие има важна за българина символика. На трапезата също могат да се сложат чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино и ракия. Съществува обичай под масата да се разстеле слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. Също така в миналото до трапезата са се поставяли различни предмети: ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп. Хубаво е вечерята на Бъдни вечер да бъде около огнището и винаги да е в семеен кръг като могат да присъстват и близки приятели, които не могат да празнуват със семейството си.
Вечерята на Малка Коледа започва рано, за да узреят житата и всеки трябва да опита от всички ястия на масата, за да му върви през годината. Трапезата задължително трябва да е кадена. Това се извършва от най-възрастния член на семейството, който минава и прекадява с тамян най-напред масата, след това цялата къща, двора и обора. Така според народните вярвания се прогонват злите и нечисти сили от дома. Друга традиция гласи, че след като всички са седнали никой не може да става от мястото си докато не свърши вечерята, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Такова право има само най-старият, като дори той трябва да се изправя приведен, за да се превиват житата от зърно. На масата се оставя едно празно място – за мъртвите. Друг неотменен символ от трапезата за Бъдни вечер е питата с късмети. Какво се слага в питката, зависи от човека – понякога се слага сребърна пара, а понякога – дрянови клонки, различни варива и семки, символизиращи плодородието и здравето. Според вярванията на българите хлябът е безкръвна жертва и с него можем да умилостивим по-висшите от човека сили. Формата на питата е винаги кръгла, за да символизира безконечността, цикличността в живота и се украсява с форми от тесто изобразяващи кръстове, узрели класове, рало, орач, животни или плодове – символи за благополучие и плодородие.
Според традицията питката се замесва рано сутрин с най-хубавото и бяло брашно и понякога с нов клас и с мълчана вода (докато младите моми носели водата с менци от чешмата те не продумвали и думичка). От това тесто се правят и краваите, които по-късно се дават на коледарите. На вечерята питата се разпределя от най-стария човек в семейството. Първото парче се определя за Богородица и починалите, следващото за къщата, а останалите за членовете на семейството. Раздаването става от дясно на ляво – посоката на живота в разбиранията на българина.
Друг обичай е след края на вечерята всеки човек на масата да си избере орех и да го разчупи, ако те останат цели и са бели и едри, човекът ще е здрав и ще му върви през годината.  В миналото семейството не заспивало до полунощ, защото хората вярвали, че тогава небето се отваряло и ако в този момент си намислиш желание то със сигурност ще се сбъдне.  След вечеря всички стават едновременно от масата и софрата не се раздига, защото се вярва, че починалите ще дойдат да си вземат от храната.
Според някои както мине Бъдни вечер, такъв ще бъде и животът през следващата година.