Малко над четири пети от родното кинопроизводство за последните две години излизат в чужбина, показва проучване на „Монитор“. Приблизително 82 на сто от филмите, реализирани от български режисьори у нас, се радват и на показ извън границите на страната.
От 17 по-големи заглавия, които излязоха по екраните в последните 24 месеца, само три все още не са представяни навън. Това, отчасти е свързано и с публиката, която таргетират. Такъв е случаят с „Революция X” например, който привлече в киносалоните основно тийнейджъри, запознати с действията и в предшестващия го сериал „Революция Z”. Детският филм „Случаят Кюри“ също се радва единствено на българска публика. Това вероятно до някъде е свързано и с факта, че киното за най-малките все още е в процес на „възраждане“ и у нас.
„Възвишение“, „Посоки“, „Нокаут, или всичко, което тя написа“, „Ага“, „Вездесъщият“, „Дъвка за балончета“, „Врагове“, „3/4“ - това са само част от заглавията, на които се радват не само сънародниците ни в странство, но и чуждестранните любители на седмото изкуство.
Масова е практиката български културни центрове да организират прожекции на родни филми в рамките на страната, в която са позиционирани, като често предлагат и субтитри към лентата, за да бъде тя достъпна и до местното население.
Българското кино се популяризира и чрез фестивали. Кино форумите дават терен за разпространение на родните продукции в страни като Албания, Франция, Полша, Швейцария, Германия, Щатите и др. Сред любопитните локации, в които се провеждат фестивали, включили в програмата си и български заглавия, са Доха, Катар („Безкрайната градина“ на Галин Стоев), Кайро, Египет („Врагове“, Светослав Овчаров) и дори Дубай („Радиограмофон“, Рузие Хасанова). „3/4“ на Илиан Метев пък предизвика истински фурор в секцията „Режисьори на настоящето“ в Локарно миналата година. Така той се превърна във втория филм родно производство с голямата награда „Златен леопард“ (първият бе „Безбог“ на Ралица Петрова).