80% от младите българи декларират положително отношение към ЕС

Свободното пътуване и еврофондовете, възможностите за работа и за образование, достъпът до свободния пазар са основните позитиви от членството на България в Европейския съюз (ЕС). Това показва последното проучване на изследователски център „Тренд“ по поръчка на вестник „24 часа“, посветено на нагласите на българите към изборите за Европейски парламент и отношението към ЕС, съобщава investor.bg.

Свободното пътуване е с около 10 пр. пункта по-високо сред по-младите възрастови групи – между 18 и 49 години, като обяснението, е че младите са по-мобилни и имат повече възможност да се възползват от това. Сред по-възрастните (над 70 години) финансовата помощ под формата на европейски фондове е водеща. 

Видимо по-лесно за респондентите е да назоват повече позитиви за България от ЕС, отколкото негативи. 34% от анкетираните отговарят с „не знам/не мога да преценя“ за позитивите, докато този процент при негативите е 46%. Сред основните негативи се посочва твърде силният контрол отвън, обедняването и по-високите цени на стоките, спадът в традиционните производства и двойният стандарт.

Като цяло българите остават с подчертано положително отношение към Европейския съюз. 62% от всички български граждани имат положително отношение към ЕС срещу 18%, които изразяват отрицателно. Сред най-младите (18-29 г.) се регистрират най-позитивни нагласи към ЕС, като 80% от тях декларират положително отношение, а само 6% отрицателно. Сред най-възрастните позициите са доста по-сближени (39% положително срещу 31% отрицателно).

Тези данни намират своето потвърждение и на въпроса дали България спечели или загуби от членството си в ЕС, като 58% са на мнение, че спечели, докато 20% са на обратното мнение. Както при отношението към ЕС, така и на този въпрос се регистрира сходна динамика по възрастов критерии.

За 58% от всички анкетирани ролята на българските евродепутати в Европейския парламент е важна, като тук ключово се явява разпределението на отговорите по партийни електорати. Сред 81% от привържениците на ГЕРБ ролята на българските евродепутати е важна, докато сред социалистите само на 56%. Това до голяма степен се дължи на различното отношение към ЕС от страна на симпатизантите на ГЕРБ и БСП.

Социалната тематика трябва да е приоритет за следващия състав на Европейския парламент – повишаването на жизнения стандарт (11%), равнопоставеност (5%), изравняване на доходите (5%), повече работни места (4%). Десет процентни пункта събира и мигрантската тема.

Социалната тема доминира и на въпроса в коя сфера ЕС трябва да отделя повече пари за България. Лидер с 47 пр. пункта е трудовата заетост, следвана от развитието на изостаналите региони (38%), конкурентоспособност на икономиката (28%), селско стопанство (24%), инфраструктура (20%) и образование (19%).

42% от всички запитани са на мнението, че ЕС трябва да засили контрола над политиките на отделните страни-членки срещу 29%, които са на обратното мнение. Малко над половината (52%) смятат, че ако започнат процеси на силно сближаване и интеграция между отделни страни-членки в ЕС, България трябва да участва. Само 16% споделят обратната позиция.

Моментната картина на електоралните нагласи за предстоящите избори за Европейски парламент остава статична.

ГЕРБ запазва преднината си с близо 2% пред БСП от всички запитани. ДПС категорично се утвърждава като трета политическа сила с близо 7%.

Поради засилващите се възможности Обединени патриоти да не се явят с обща листа на предстоящите избори, в предварително зададените опции са поставени всяка една от партиите (ВМРО, НФСБ и „Атака“), съставляващи патриотичната коалиция. Най-голям дял от трите успява да мобилизира ВМРО с 2,5% от всички анкетирани, докато „Атака“ и НФСБ остават съответно с 1,3% и 1%. Демократична България и „Воля“ остават на приблизително същите стойности като през февруари, респективно с 2,5% и с 1,8%.

Проучването е реализирано в периода 6-13 март 2019 г. чрез пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“ сред 1005 души на възраст 18+. Проучването е представително за пълнолетното население на страната.