Днес е ден на национален траур

Министерският съвет обяви 1 февруари 2015 година за ден на национален траур по повод кончината първия демократично избран президент на Република България в периода 1990-1997г. д-р Желю Желев. В негова памет националните флагове на държавните институции ще бъдат свалени наполовина. Д-р Желев почина в съня си на 79-годишна възраст.

Поклонението пред телените останки на д-р Желю Желев ще започне от 12.00 часа в Патриаршеския храм „Св. Александър Невски” в столицата. След поклонението на държавните лица, според протокола, с първия демократично избран президент на България ще могат да се простят и хората от народа.

Най-високопоставените гости от чужбина, които ще присъстват на траурната церемония, са държавните глави на Македония - Георге Иванов, на Албания - Буяр Нишани, и на Косово - Атифете Яхяга, пише "24 часа".

От Министерството на външните работи уточниха, че македонският президент е изявил желание и готовност да дойде за погребението веднага след като научил тъжната вест, още преди да е получил официално покана за това.

“Македонските граждани никога няма да забравят подадената ръка от България. Преди 18 години личният ангажимент на президента Желев беше ключов за признаването на суверенитета и независимостта на Македония”, заяви Иванов през 2010 г., когато награди Желев с висшето държавно отличие на републиката.

Бившият президент на Румъния Емил Константинеску също ще присъства на траурната церемония в София, макар по време на мандата си да работи с наследника на Желев - Петър Стоянов.

Президентите на Унгария и Украйна са се извинили, че не могат да присъстват, а държавният глава на Полша изпраща на поклонението началника на кабинета си Яцек Михайловски.

Турция ще бъде представена от бившия външен министър и парламентарен шеф Хикмет Четин, а президентът на Азербайджан праща на погребението министъра на транспорта Зия Мамедов.

Преди опелото с благословението на патриарх Неофит ще се отслужи и панихида за убитите от т.нар. Народен съд. За четвърта година 1 февруари се чества като Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.

Почетната дата е установена през 2011 г. именно по предложение на президентите Желю Желев и Петър Стоянов. Тази година се навършват 70 години от изпълнението на смъртните присъди на регенти и 17 министри, свещеници, депутати, интелектуалци.

Панихидата в памет на жертвите на комунистическия терор ще бъде отслужена от епископ Тихон, председател на катедралния храм “Св. Александър Невски”. На нея ще присъства и патриарх Неофит, който след края ѝ ще отслужи опелото на президента Желев.

Chernomore.bg припомня:

Д-р Желю Митев Желев е роден на 3 март 1935 г. в с. Веселиново, Шуменско. Завършва философия в СУ "Климент Охридски" през 1958 г. От 1961 г. до 1964 г. е редовен аспирант във философския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Член е на БКП, но е изключен като антимарксист през 1965 г. По политически и идеологически причини остава без работа до 1972 г. През 1974 г. защитава дисертация и става кандидат на науките, а през 1975 г. започва работа като научен сътрудник в Института по култура. В периода 1977-1982 г. е завеждащ секция "Култура и личност" в института. Защитава докторска дисертация през 1988 г. През 1982 г. излиза книгата му "Фашизмът", която е забранена и спряна от разпространение, но е преведена на 10 езика.

През 1988 г. създава полулегалния Съюз за гласност и преустройство. До 10 ноември 1989 г. д-р Желю Желев е един от най-изявените дисиденти в България и е обект на преследвания. 

След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Той е един от основателите на Съюза на демократичните сили (СДС) и пръв председател на неговия Координационен съвет.
През декември 1989 г. влиза като депутат в 7-то Велико народно събрание /ВНС/. На 1 август 1990 г. е избран от ВНС за председател - президент на Република България. 
През януари 1992 г. д-р Желю Желев става първият президент на България, избран демократично след свободни избори. Заема този пост до 1997 г.
През есента на 1996 г. д-р Желю Желев губи предварителните избори за президент.
На парламентарните избори през април 1997 г. се явява неуспешно със създадената от него партия Либерална алтернатива. 
След приключването на президентския му мандат през януари 1997 г. той основава Фондация “Д-р Желю Желев”, чиято цел е възпитание на младежта в демократичен дух. 
През май 2001 г. основава Балканския политически клуб, в който членуват политици и интелектуалци от балканския регион.
Автор е на книгите: “Самодейното изкуство в условията на научно-техническата революция” (1976 г.), “Модалните категории” (1978 г.), “Физическата култура и спорта в урбанизираното общество” (1979 г.), “Фашизмът” (1982 г. и 1990 г.), “Човекът и неговите личности” (1991г.), “Релационна теория за личността” (1993 г.), “Интелигенция и политика. Статии, есета, речи, интервюта” (1995 г.), “Реалното физическо пространство” (1996 г.), “Новата висша политика на България и НАТО” (1995 г.), “Обръщения на Президента към народа и Парламента” (1996 г.), “В голямата политика” (1998 г.), “Политически речи 1962-2002 г.” (2003 г.).
Д-р Желю Желев е доктор хонорис кауза на: Грейсланд колидж в щата Айова, САЩ (1992 г); Университета в гр.Мейн - САЩ (1993 г.); Университета в Тел Авив (1993 г.); Университета Хатидже в Анкара (1994 г.); Университета в Сеул (1995 г.); Университада Модерна в Лисабон (1995 г.), Американския университет в България (1996 г.) Славянския университет в Баку, Азербайджан (2002 г.); Югозападния университет “Неофит Рилски” (2004 г.). 
Той е носител на наградата “Катерина Медичи”, присъдена му от Международната Академия “Медичи” (1991 г.); на международната награда с медал “За заслуги към Европа” (1993 г.) и на наградата “Преход”, разделена с Ицхак Рабин /посмъртно/, връчена в Кранс Монтана (1996 г.).
Заедно с това Д-р Желев е удостоен с най-високите държавни отличия на Франция, Испания, Португалия и Венецуела.
Той е почетен член е на Ротъри клуб - Ню Йорк.