МГ-Варна с най-висок успех на матурите след 7 клас

Училищата с най-висок резултат на матурите след 7 клас по БЕЛ са пловдивската математическа гимназия "Акад. К. Попов" и софийската математическа гимназия "Паисий Хилендарски". По математика най-добре са се представили възпитаниците на варненската математическа гимназия "Д-р Петър Берон" и отново СМГ.

По региони, с най-високи резултати и по двата предмета са София, Смолян, Перник и Варна. А с най-ниски по БЕЛ са областите Ямбол, Сливен и Шумен, а по математика – Видин, Шумен и Монтана. Toва каза Евгения Костадинова, директор на Дирекция "Съдържание на предучилищното и училищното образование“ към МОН, на пресконференция по повод резултатите от матурите при седмокласниците, съобщи dnes.bg.

Средният резултат по български език е 53,06 точки, а по математика - 33,62 точки, каза още тя. По БЕЛ със 100 точки са 16 души, а с 0 т. – 107. По математика броят на получилите максимален резултат е 141, а 109 са с 0 точки. Само един ученик е получил максимален брой точки и по двата предмета, а с 0 т. и на двата изпита са 12 души.

Оценките по математиката са в диапазона среден – добър, а по БЕЛ – в диапазона добър – много добър, каза зам.-министърът на образованието и науката Таня Михайлова.

"Средният резултат по математика е тревожен“, обясни Михайлова и уточни, че много ученици са избрали да не работят по отворените въпроси.

"Трябва да се работи върху уменията на учениците сами да решават задачи. Защото математиката се учи с решаване на задачи. Учениците бяха подготвени за този формат на теста – т.е. въпросите не бяха изненада за тях“, посочи Михайлова и обясни, че трябва да се работи върху това учениците да решават и задачите с отворен отговор.

Изпитът след 7 клас показа, че има проблем с функционалната грамотност на учениците, каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, цитиран от "Фокус".

Той призна, че има проблем с резултатите по математика, което е от години. По думите му има външни обстоятелства - различно поколение деца и ученици, при които много по-трудно се провокира интереса за учене и много по-трудно се концентрират и мотивират да учат, особено математика и природни науки.

Има и вътрешни фактори в системата, но основният фактор за доброто обучение си остава подготвеният и мотивиран учител, каза Вълчев.

"Българската система на образование се справя относително добре с базовата и четивната грамотност, като сме на едно от челните места в Европа - по PIRLS, носме на едно от последните места по функционална грамотност - по PISA", коментира образователният министър.

Той добави, че учителите трябва не само да бъдат подготвени, да имат свобода, но и да бъдат насърчени да прилагат креативни и иновативни методи на преподаване. Учителите трябва да полагат повече усилия за работа с всяко едно дете и когато то е натрупало образователни трудности, всеки един учител трябва да бъде креативен и да намери специфичен подход към всяко дете, препоръча Вълчев.

За съжаление, по математика затрудненията лесно се натрупват, ако не се решават задачи от учениците, каза той. Министърът припомни, че по-голяма част от дейностите по интереси вече ще са насочени към математиката и природните науки.

"Догодина изпитът по БЕЛ ще включва 6 и 7 клас, а след две години – материалите за 5, 6 и 7 клас“, обясни още зам.-министър Михайлова и посочи, че тази година е имало нов тип задачи, ориентирани към функционална грамотност и оценяване на умения.