Българската академия на науките чества 150 години от създаването си

Българската академия на науките чества днес 150 години от създаването си, съобщи пресцентърът на БАН.

От 11.00 часа в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН ръководството на Академията, академици и член-кореспонденти ще се срещнат с представители на поканените за честването чуждестранни академии и международни научни организации.

Честването за 150-годишнината на БАН ще продължи с тържествен концерт-спектакъл от 19.00 часа в зала 1 на НДК. На него председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски ще произнесе тържествено слово. Очаква се президентът Румен Радев да приветства учените от БАН за празника им.

Поканени са да присъстват също представители на изпълнителната и местната власт, народни представители, културни дейци, представители на академичната общност, на бизнеса, на партньорски организации и на международни институции.
В програмата на концерта са включени изпълнения на Софийската филхармония, с диригент Найден Тодоров и солистите Светлин Русев и Людмил Ангелов. Ще участва също хорът на Ваня Монева, ще има откъси от спектакъла "Хъшове" на Народния театър "Иван Вазов" и на филма "Хъшове" на БНТ, с режисьор Александър Морфов.

Българската академия на науките е правоприемник на Българското книжовно дружество /БКД/. БАН е най-старата и най-голямата научна институция в страната, основана девет години преди Третата българска държава. Създаването на Българското книжовно дружество от личности, които още нямат своя държава, изисква голяма вяра и много надежда, и бележи едно от върховите събития през Българското възраждане.

Сред основателите на Българското книжовно дружество през 1869 г. в Браила са видни възрожденски личности като Марин Дринов /професор в Харковския университет/, Васил Друмев /по-късно министър-председател на Княжество България и Търновски митрополит/, Гаврил Кръстевич /губернатор на Източна Румелия/. Този исторически за България акт е дело на различни слоеве на обществото - от утвърдени имена в науката до Апостола на свободата Васил Левски, който също е сред нейните учредители и първи дарители.

Високо родолюбивият дух на българина личи особено ярко в силната обществена подкрепа, която превръща БКД в обединителен символ на нацията. Учредителите показват завидна далновидност по отношение на администрирането и законовата рамка на институцията, като полагат грижи за приемането на Устав и издаването на официалния орган - Периодическо списание на БКД. Успоредно с това започва формирането на книжен и документален фонд, запазен и до днес в Централната библиотека и Архива на БАН.

За издигането на международния престиж на БКД заслуга имат и европейски капацитети като Константин Иречек, министър на народното просвещение и професор във Виенския университет. Строителите на съвременна България не забравят да отделят средства за прехвърлянето на БКД от Браила в новоосвободеното Княжество. Издигането на нейния научен статус обаче е свързано преди всичко с името на най-дългогодишния председател - Иван Евстратиев Гешов, виден банкер, политик, общественик и щедър дарител на институцията. Благодарение на неговите усилия и нагласите на обществото, през 1911 г. книжовното дружество прераства в БАН.

Основана само с три клона - Историко-филологически, Природо-медицински и Държавно-научен, БАН играе роля за утвърждаване на младата българска държава на Балканите и в Европа. През тези години нейната обществена мисия е силно изразена с научни разработки в областта на етногенезиса на българския народ, търсене на историческите му корени и формиране на нова ценностна система.

След Втората световна война постепенно БАН се разраства, като извън старата насоченост към фундаменталните научни изследвания на преден план започват да изпъкват приложните и точните науки, които в предходните десетилетия се развиват основно в университетските среди. В институтите на БАН се извършват редица пионерски разработки в различни области, които нареждат страната ни на значимо място в световната технологична карта. В БАН "се ражда" електронната промишленост в България, ядрената енергетика, роботиката, космическите изследвания, развитието на наноматериалите и биомедицината.