Българите се харесват

Българите се харсеват! 54% от българите се определят като хубави, а 72% от тях твърдят, че са доволни от себе си.

Това сочат данните са от провокативно изследване на „Галъп интернешънъл“ за самочувствието, красотата и ценностите по поръчка на „Жената днес“ и „Рубела Бюти“. Изводите от проучването бяха представени по време на дискусията „Такава, каквато съм“ от серията разговори „Жени. Технологии. Време“, която се случва заедно с Женския форум за идеи.

Участници бяха популярни жени лидери на мнение като дългогодишния телевизионен журналист и настоящ тренер по публични изяви Анна Цолова, директорката на психиатричната болница „Св. Иван Рилски“ д-р Цветеслава Гълъбова, Мария Касимова-Моасе – журналист, писател и консултант по етикет и протокол, бизнесдамата Вили Боршукова, собственик на бранда „Магама“, Мая Герасимова, маркетинг директор на „Рубела Бюти“, най-големият български производител на козметика, Ива Екимова, пиар експерт с дългогодишен опит. Модератор беше Мира Баджева, редакционен директор и издател на „Жената днес“.

Да, красотата днес става все по-важна; за красивите като че ли всичко е по-лесно (близо 60% се съгласяват с това). Но пък кои са факторите на красотата? Оказва се, че не (само) властта и парите, дори и не само външният вид, те правят привлекателна или привлекателен.

Например, една трета от българите се съгласяват с твърдението, че по-богатите хора изглеждат и по-красиви, но две трети го отричат. 22% пък смятат, че хората с повече власт изглеждат по-красиви. 68% обаче са на обратното мнение, останалите не могат да преценят. Интелектът привлича (72% от запитаните смятат така; сред висшистите процентът е по-висок), добротата приобщава (според 82% от българите). Увереността краси (79%). Артистичността е секси, мислят повече от половината от запитаните.

Значи красотата може да се изиграе.
 

Днес дори май още повече по красотата посрещат. Но и още повече по ума изпращат. Да, вярно, това е на думи – респондентите така твърдят. Но в днешното общество на информацията именно думите имат свръхсила.

Фитнесът става все по-важен (близо една трета даже смятат, че е задължителен), телесният „ъпгрейд“ също; че и голотата (70% се съгласяват, че дрехите днес са прекалено разголени). Даже 57% признават, че днес май е по-важно как изглеждаш, а не колко си умен. 58% казват, че за красивите хора всичко изглежда по-лесно. Но да си ОК със себе си май е най-важното – за да си красив в очите на другите, трябва да си красив в своите очи. Накратко: все по-важно е да си красив, но и все повече са пътищата към красота.

Защото щастливите хора изглеждат по-добре. Цели 86%, т.е. почти всички, могат да потвърдят. И няма особени демографски разлики в отговорите.

А „стандартните“ стандарти за красота носят и травми (57% припомнят това, особено жени). И всеки има право да изглежда, както пожелае. С последното се съгласяват 87%. Впрочем, русото не е задължително по-хубаво. Само 23% се съгласяват, че русите хора са по-принцип по-хубави. Клишетата не са това, което бяха.

Оказва се още, че 58% от хората у нас си признават, че се съобразяват с общественото мнение. Жените и по-възрастните тук са повече. Логично, те са повече и в употребата на средства за разкрасяване – 56% от жените казват, че редовно употребяват козметични продукти. Процентът при мъжете е 36%, което никак не е малко.

Повечето индикатори, които насочват към материалното, показват известно мъжко превъзходство. А повечето, свързани с моралната красота, водят по-скоро към жени. Напълно е възможно разделението да не е (само) мъже-жени, а просто по-млади срещу по-възрастни. Известно е, че относителните дялове на по-високите възрасти са по-големи сред жените – заради по-високата продължителност на живота при тях. И именно при тях се проявява повече морален уклон.

При по-младите личи повече прагматизъм.
 

Но тъкмо когато видим повод да обвиним младите в материализъм, се вижда, че те са и много по-толерантни. Възрастен по-рядко ще каже: всеки да изглежда, както иска. Но младият не се замисля – изследването е красноречиво. Възрастен едва ли ще се съгласи току-така, че красотата е и увереност. За младия в това няма съмнение.

Когато става дума за самоопределението „хубав“, мъжете обаче почти се изравняват с жените. 55% от българките смятат за себе си за хубави и почти толкова – 53% – от българските мъже. Водещ критерий остава възрастта.

72% от българите пък са доволни от себе си. И все пак (казано честно) не всичко ни е наред – близо две към едно казват „не всичко ми е наред“. Но пък цели 78% казват, че са в мир със себе си.

Повече млади вярват, че всичко е наред. Но пък повече в мир със себе си са възрастните – обичайното възрастово разделение на оптимизъм и мъдрост.

На фона на целия популярен напоследък уклон и стремеж към по-естественото, не е изненада, че това в немалка степен важи и когато се грижиш за красотата – при покупката на козметика 14% казват, че предпочитат тази с натурални и органични съставки от природата. Вярно, хората твърдят така, не е сигурно дали го правят, но самият факт, че така казват, означава, че биха искали да е така. Особено младите, т.е. идващото поколение.

Интересно е още, че Анджелина Джоли (18% я определят като най-красивата жена)  и Ален Делон (според 16% е най-красивият мъж) не бият с много в класацията по красота

Невена Коканова (15%)  и Стефан Данаилов (15%).
 

Чуждите звезди побеждават нашите главно заради най-младите. Старата школа си харесва повече нашенското. Невена Коканова и София Лорен са идоли на най-възрастните. Анджелина Джоли на най-младите. При мъжете Стефан Данаилов и Ален Делон са любимци на по-възрастното поколение, а на най-младото – Брад Пит. Разбира се, списъкът на „Галъп интернешънъл“ е доста субективен – макар и да опитва да е представителен.

Изследването е по поръчка на „Рубела Бюти“ и е проведено между 1 и 8 март 2020 г. сред 813 пълнолетни българи по метода „лице в лице“. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималната допустима статистическа грешка: ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.