Честит Гергьовден!

Българската православна църква почита на днешния ден Св. Великомъченик Георги Победоносец - един от най-тачените у нас светци още от покръстването.

Сред народа денят е познат като Гергьовден, като над 180 000 българи празнуват днес своя имен ден. Сред тях са Георги, Гергана, Жоро, Гинка, Галя, Ганчо, Ганка, Ганьо, Гана, Гергина, Джорджина, Георгия и др.

Св. Георги Победоносец е живял в малоазийската провинция Кападокия по времето на римския император Диоклетиан. Бъдещият светец постъпва съвсем млад във войската и проявява завидни военни способности. На 20-годишна възраст получава чин на военен трибун. Страстен привърженик и защитник на Христовата вяра, Георги е хвърлен в тъмница, подложен е на жестоки изтезания и е обезглавен през 288 г.
Тялото на свети Георги е погребано в Лида. Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.

В християнската иконография се изобразява възседнал бял кон, а дългото му копие е забито в устата на страшен змей.

Гергьовден се почита от народа и като празник на земята, на земеделието и животновъдството. Светецът е покровител на овчарите и стадата. В народните песни и легенди той е надарен с мощ и юначество, представен е като пръв змееборец, побеждаващ ламята.

Народът почита паметта на Св. Георги с различни ритуали, сред които най-известни са освещаването на гергьовското агне и на обредните хлябове.

За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и на новата стопанска година. На този ден се прави курбан в чест на Св. Георги, пече се агне и цялото семейство се събира на празничната трапеза.

6 май е също Ден на храбростта и празник на Българската армия. Започва да се чества още с нейното създаване. С указ №1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст” - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. С указ №5 от 9 януари същата година се постановява честването на празника. През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия, празникът се отбелязва. Той се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите.
Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на армията и велик магистър на ордена „За храброст”. Тържеството завършва с военен парад.

Празненствата във Варна на днешния 6 май ще започнат в 10.00 часа с водосвет и благославяне на бойните знамена на площад „Св. св. Кирил и Методи".
В 10.45 ч. ще бъдат положени венци и цветя пред Паметника на приморци, загинали в сръбско-българската война 1885 г. до Общината.
В 13.00 ч. пък ще е официалното откриване на Световната купа по спортна гимнастика и акробатика, на която домакин е Дворецът на културата и спорта.

Светъл и весел празник!