И стана чудо… институциите прогледнаха и видяха Игнатиево

Да се чуди човек да се радва ли, да се смее ли, да плаче ли, като гледа какво се случва в Игнатиево.

Да се радва – може. Все пак стана чудо. След като години наред всички възможни варненски медии писаха та писаха за игнатиевските палати, за най-добрата джебчийска школа в Игнатиево, за това, че дори оградите на ромските дворци са с емблемата на мерцедес и почти няма семейство без скъпо, лъскаво возило, къща на два-три ката, солидни приходи, макар и незаконни и т.н., най-накрая и иституциите прогледнаха. И по съвсем неизвестни причини изведнъж припалиха на тема Игнатиево, след като досега се правеха, че такова „нещо” няма.
След поредния журналистически материал, който не казва нищо ново и нищо неписано досега. Но подобно на Вазовия Колчо полиция, прокуратура и най-вече НАП замазваха слепотата си. И думите, изписани за един от най-интригуващите образи в „Под игото”, могат да опишат много точно имитирането на дейност на изброените по-горе – „Със своя несломен от слепотата весел нрав, с неизтощимите си импровизации и остроумни шеги Колчо Слепеца е не само незаменим участник във всички веселби и гуляи – с неизменната си готовност да се раздава той се оказва навсякъде”. Но за разлика от Колчо – държавните лица, които също са навсякъде, само си прибират рушветите и продължават веселбата със затворени очи.

Затова може да се посмеем и на ситуацията в най-богатия град във Варненско. Заможните ромски кланове никога не са крили ни палатите си, ни колите си, ни занаята си. И така в шеги и закачки си живеят съвсем необезпокоявани във всичките години на така наречената ни демокрация, пребърквайки и без това изпразнените ни джобове. И в рамките на шегата може да попитам какви доходи могат да докажат местните жители, по-голямата част от които по документи се водят безработни и с усмивка на уста си вземат социалните помощи от държавата, които пък им подсигуряваме ние, дето чинно си плащаме данъците на панелките. То хубаво рушвети, рушвети, ама тия хора трябва да са поддържали на хранилка не един или двама държавни служители, които от благодарност са си затваряли очите. И като стана дума за Колчо – дори и той би забелязал през годините огромните къщи на местните и е тъй, от хорски срам, би си задал въпроса, от къде пари у безработен ром за такъв лукс и разкош? Ама сега изведнъж – ужас! В Игнатиево цари беззаконие! Полиция, прокуратура и НАП правят проверки! А добро утро. А кой ще провери тях? Защото без тяхното активно бездействие нямаше да се стигне до тази ситуация. Която би могла да бъде смешна, ако не беше тъжна.

И на човек наистина му иде да заплаче. Ама да ревне с пълно гърло. Заради двойния аршин. Аз съм средностатистически данъкоплатец. С кредит. Като 90 процента от стредностатистическите данъкоплатци. Които чинно си плащат всички задължения към държавата, ЕРП-тата и т.н. бирници. Ако обаче аз, или някой като мен, издигне насред село палат (като в същото време е на социални помощи и се води безработен), будните служители на НАП няма да пропуснат да се върнат поне 10 години назад, за да проверят от къде ли ги има тия пари. А за повече от 2000 електорални единици в Игнатиево няма проблем. Крадат, строят, вземат помощи и законите на държавата изобщо не ги касаят.

И да видим дали наистина стана чудо. След като след дълги години слепота, най-накрая варненските институции леко прогледнаха с едното око, дали по стара българска традиция няма стане - всяко чудо за три дни, и по по-нова, но вече утвърдена в практиката традиция, след медийния шум, проблемът да се замете под чергата и да бъде оставен да се размие във времето без никакви последствия. Както се случва в почти всички подобни демостративни акции.
Лиляна Трънкова