Доброволци “спасиха” любими актьори (СНИМКИ)

Човек трябва да има душа, за да спасява живота на останалите в момент, в който е заплашен неговият, каза големият български артист Никола Анастасов, докато активисти на МБЧК и Медицинския университет го “спасяваха” в центъра на Варна. Как се оказва първа помощ на пострадали след земетресение, демонстрираха младите спасители в акция, която се проведе на пл. “Независимост”. Демонстрацията е част от съпътстващата програма на ХV международен фестивал на червенокръстките и здравните филми.

Самият Никола Анастасов е жертвал веднъж живота си, за да спаси войник. По негови думи основното в една кризисна ситуация на природно бедствие е самообладанието и опитът на човек, правилната мобилизация и умението да мислиш, докато си под стрес. „А артистите знаят как се мисли многопластово, докато си под стрес”, допълни обичаният актьор, докато д-р Никола Николов умело го дегизираше като ударен от тухла по главата.

Три пъти досега е била наистина спасявана в моменти на нужда колоритната ни актриса Татяна Лолова. Тя с вълнение разказа на присъстващите на площада във Варна как е позвънила на „Бърза помощ”, когато е наближило времето да ражда, но линейка така и не дошла. Наложило се обикновен шофьор да я качи в колата си и да я откара в болницата. По пътя отворил широко прозорците и се развикал: „Помощ, тук умира човек, трябва да мина”. Всъщност Лолова не умирала, а раждала, но в паниката си човекът това измислил, за да си проправи път.

“Важното в случая бе, че този шофьор е имал душа и воля да помогне”, допълни грандамата на българския театър и кино.

Мария Статулова и Любен Чаталов бяха не по-малко колоритно гримирани като пострадали от падащата сграда. На въпрос към д-р Иван Иванов, който също е гост на фестивала – как се прави такава успешна дегизация със стърчащ от ръката нож, той отговори, че очите му са виждали през годините толкова подобни ситуации, че вече е в състояние да нарисува болката със затворени очи. „По-важно е друго, допълни лекарят. – Съпричастието винаги върви ръка за ръка с болката и страданието. А докато има милосърдие, има надежда за всички ни.”