Като ни ударят по джоба, ще се сетим какво ядем

Баница с много сол и енергийна напитка. Козунак и енергийна напитка. Кроасан и вафла за десерт, а може и шоколадче. Три нездравословни закуски. Но няма защо да се лъжем – това ядат децата сутрин.

На обяд идва ред на пиците и сандвичите от Макдоналд, Бърбър кинг, KFC, чипсове, сухи пасти. Да не забавяме газираните напитки с доста захар или още по-лошото с изкуствени подсладители, а и дъвките, бонбоните, близалките, те са между другото.

Плод, зеленчук, сандвич със сирене и пълнозърнест хляб, мюсли, домашно приготвена храна, салата - те много рядко присъстват в менюто на малчуганите. И последствията са налице – вече и деца се разболяват от диабет тип 2, имат високо кръвно, лош холестерол, коментира пред Dnes.bg диетологът проф. Донка Байкова, която е сред експертите, с които е обсъждал идеята си за въвеждането на данък "вредни храни" здравният министър Петър Москов.

Налогът най-вероятно ще се казва данък "обществено здраве" и се очаква до дни проектът за него да излезе черно на бяло. Това ще е такса върху нездравословните храни, която ще се събира, за да бъде подкрепяна здравната система, но основната цел е не толкова да се съберат повече приходи в хазната, колкото да се намали консумацията на вредните храни.

Ще бъдат засегнати четири групи стоки - тези, които съдържат добавена захар, тези, които съдържат сол над 10 грама на килограм, тези, които съдържат трансмастни киселини. В четвъртата група влизат кофеинсъдържащите храни и напитки.

"Като ни ударят по джоба ще се сетим за какво става въпрос и какво ядем", коментира проф. Байкова, която защити идеята на министъра с факта, че вложените пари в профилактика спестяват в пъти тези, които ще бъдат похарчени за лечение.

Младото поколение се храни все по-нездравословно и е все по-болно, а затлъстяването се превръща в проблем №1.   

Според проф. Байкова в последните години вероятно заради стреса българинът яде все повече вредни храни, което стимулира производителите да измислят нови артикули. На пазара вече се продават всякакви видове енергийни напитки, шотове, дъвки с кофеин, та дори и чипс с кофеин.

Има и идея тези храни с над допустимото според експертите количество захар, сол, трансмазнини, да бъдат подредени на отделни рафтове. Така или иначе те сами по себе си не са вредни, но въпросът е в количеството, защото повишават риска от развиване на заболяване – най-често високо кръвно и лош холестерол, които пък водят след себе си още куп болести.

Иначе България няма да е новатор при въвеждането на новия налог, защото такива данъци вече има в доста страни. Първа го въведе Дания, а примерът й последваха Австрия, Ирландия, Естония, Финландия, Турция.

Практиката в тези страни сочи, че производителите променят състава и ограничават захарта, солта, трансмастните киселини, за да си спестят допълнителните такси или намаляват грамажа на продукта. И двата варианта вършат работа.

"Никой не очаква първоначално рязко да се променят хранителните навици на хората, но след време и това ще стане", убедена е проф. Байкова. Тя увери, че новият данък няма да засегне сирената, защото те вече са разделени на истинско сирене и млечни продукти, в които е позволено да има трансмазнини като например палмовото масло.

Някои други продукти от първа необходимост обаче ще попаднат под ударите му.  Хлябът едва ли, но сладкиши и торти с добавени захари ще бъдат обложени с него. Козунакът пък ще има двоен данък, защото в него хем захарта е в повече, хем има и транмазнини.

Експертите все още не са решили каква ще е съдбата на колбасите и на туршията, която безспорно е солена, но пък от друга страна се приема като традиционна храна на българина през зимата.

Проф. Байкова не очаква обществото да приеме безапелационно новия данък и допуска съпротива от производители, а може и от родители.

"И сега майките вместо да сложат ябълка или един хубав сандвич на детето си за училище, му дават вафла от определена марка, снакс, марс", оплака се тя.

Експертът припомни, че заради затлъстяването на децата преди години беше приета Наредба за забрана в училищните лафки да се продават чипсове, вафли, сухи паста и вместо тях на малчуганите да се предлагат сезонни плодове и зеленчуци и сандвичи с пълнозърнест хляб и филе, риба, сирене, кашкавал, но тя се провали.