Горанов с амбицията за по-нисък дефицит догодина

Законопроектът за бюджет на държавата за 2016 година има за основна цел да запази фискалната стабилност и да намали разликата между приходната и разходната част, отворила се след неблагополучията през 2014 година, тоест да се намали бюджетният дефицит. Това заяви пред журналисти финансовият министър Владислав Горанов, след като проектобюджетът бе представен пред социалните партньори в тристранния съвет.

"Неслучайно за догодина предлагам ускорено намаляване на дефицита и вместо предварително планираните 2,5 на сто предложението на Министерството на финансите е за 2%. Ако темпото на повишаване на събираемостта догодина запази резултатите си от тази, съм уверен, че можем да слезем и под 2%", каза Горанов.

Той уточни, че разходите за отбрана не могат да останат на кризисните нива от 2015 година и трябва да бъде увеличен ресурсът по това перо.

"Освен това с новия бюджет искаме да покажем, че инвестициите в инфраструктура са приоритет, увеличени са и разходите за пенсионната система. Всички тези предизвикателства не дават възможност за по-ускорено намаляване на дефицита догодина. Ако развитието на икономиката и събираемостта на приходите се запазят, бихме могли да си поставим и по-амбициозна цел – 1% дефицит през 2018 година“, каза финансовият министър.

По думите му това усилие не е самоцел, а идва от необходимостта бюджетният дефицит да бъде финансиран през увеличаване на държавния дълг. Така ще се избегнат и упреците, че държавният дълг стои непропорционално. При липса на съществени активи, които да бъдат раздържавени в следващите години, трябва да се стремим да намаляваме дефицита по КФП, защото със същия размер неминуемо расте и държавният дълг, коментира Горанов.

Той допълни, че в Бюджет 2016 има място за финансиране на мерките в образователната система, включително и за ръст на учителските заплати.

Основен приоритет догодина ще продължава да бъде подкрепата за еврофондовете, предвид стартирането на новия програмен период. По-подготвени сме и вярвам, че още догодина ще има открити процедури по прием на проекти по всички оперативни програми, допълни Горанов.

Относно социалните разходи в бюджета за догодина министърът каза, че е осигурен ресурс за новия механизъм за семейните помощи с ръста на надбавките за деца и с вдигането на границата за достъп, който се повишава на 400 лева на член от семейството.

Най-важното за Бюджет 2016 е, че той успява да изпълни основните си социални функции, коментира още Горанов, като отбеляза ръста на парите за заплати за персонал в някои системи – Агенцията по заетостта, Агенцията за социално подпомагане и ГИТ. Заложен е 5% ръст на разходите за персонал в приходните администрации като допълнителен стимул за работа.

Бюджетът не прави реформи, а създава предпоставки за тях и съм уверен, че следващата година ще е много по-благоприятна за реформи от настоящата, защото работехме аварийно за спасяване на системите. Но вече има анонси за законодателни промени в МВР, здравеопазване, социална система, които ще се развият в следващите месеци и ще доведат до ефективност на разходите, допълни министърът.

Ако се реализират планираните приходи от концесии догодина, имаме амбицията да инвестираме в дългове, натрупани в транспорта – БДЖ, НКЖИ, тоест най-вече за транспортна инфраструктура, каза още Горанов. "Очакваме да стартира и дългоочакваното ускорено изграждане на отсечката при разклона между Ловеч и плевен от автомагистрала „Хемус“. След санирането това е втората голяма тема, която кабинетът ще реши до края на мандата“, уточни министърът.

Заложеният еднократен приход от концесията на летище София от 600 милиона лева догодина ще отиде приоритетно за решаване на натрупаните проблеми в БДЖ.

Още финансови новини четете в Investor.bg