По повод 8 декември направихме анкети с настоящи и бивши студенти. Към първите въпросите бяха как ще прекарат празника и с какво ще го запомнят. Към бившите студенти въпросът бе кой е най-яркият им спомен от 8 декември?
Ростислав Стоянов, студент III курс: Най-приятно и най-хубаво ми е било винаги, когато се събираме приятели за празника, но в последните години все по-често празнуваме заедно с групата. С тях пак става много приятно, разбира се, защото ходим на вила, на домашно или на ресторант дори. Най-запомнящият се 8 декември за мен бе, когато бяхме заедно с приятели и колеги в Горна Оряховица. Изкарахме си супер, този 8 декември ще ми остане завинаги в съзнанието.
Андрей Цветанов, студент V курс: Спомням си 8 декември 2013 година. Тогава празнувахме в Стара Загора, в Студентски град в общежитията. Направихме си купон, беше наистина много хубаво, голямо напиване. Иначе всяка година се събираме да го празнуваме, но по-културно, просто това е студентският празник, който ще помня по-дълго.
Йоанна Атанасова, студентка IV курс: Честно казано, аз не обичам да празнувам 8 декември. Просто не ми харесват всичките селски изпълнения и истерията, които съпровождат празника. Аз не пия и това ограничава възможността ми за забава покрай празника на студентите.
Християна Попова, студентка II курс: Не мога да кажа, че засега има 8 декември, който ще помня винаги. Обикновено се събираме с групата. Миналата година завърши лошо за някои от колегите, но в крайна сметка на другия ден всички бяха наред. Тази година ще се събираме на вила извън града, в село Куманово. Миналата година се събрахме на домашно, по миналата ходихме на ресторант, но най-много ми харесва, като сме на вила.
Петър Петров, студент IV курс: 8 декември ми харесва винаги. Миналата година например се събрахме с приятели тук, във Варна, бяхме 4-5души, прекарахме културно. Купихме си пиене и храна, както подобава. Доколкото си спомням, пихме ром и накрая отидохме на дискотека, разбира се. Да си призная, през последните две години все на домашно се събираме, не ходим някъде извън града или на механа, защото е много голяма организацията...местата са резервирани още от началото на учебната година.
Сияна Димова, студентка III курс: Миналата година се бяхме събрали целия курс в ресторант на хотел на Златните пясъци. Там беше приятно. Тази година обаче ще сме по-малко хора, защото офертата не беше изгодна, и ще ходим на механа.
Димитър Енев, студент III курс: Всеки 8 декември ми е любим. Събирахме се цялата група, бяхме много задружни, като последните две години бяхме в с. Мадара в една къща. Преди това сме ходили и на бунгала, и на хотел, но в Мадара ми хареса най-много. Там бяхме цялата група, имаше много хапка, пийка, много аху-иху и на другия ден не ни се живееше, но самият празник беше супер.
Боряна Ралчева, студентка IV курс: Лично за мен този празник не е сред любимите ми. Празнувала съм само две години засега, докато се опознавахме с групата и бяхме по-задружни. Веднъж ходихме на вила в Балчик и следващата година около Разград, но не попаднахме на добри условия. Въпреки това си изкарахме много приятно с колегите. Друго щеше да е, ако бяхме например в Банско, но за всичко има време.
Бистра Варнева, БНТ – РТВЦ, Варна:
Едно време беше модерно студентите от морето да ходят на планина. Тръгнахме веднъж една група за някаква хижа край Лъки, Смолянско, без въобще да помислим какво ще е времето. С раздрънкан автобус, който загасна в първата снежна преспа, доста далеч от местоназначението. Малко ми се губи как се върнахме до София, но празникът все пак се получи - когато хората са млади, могат да се веселят навсякъде. Празнуваше се 8 декември и след завършването, събирахме се колеги на различна възраст, измисляхме игри, правехме колажи и даже късметчета. И помня, че всяка година на 8 декември пускаха по радиото онази хубава песен за хазяйката и каничката кафе...
Даниела Стойнова, БНР – Радио Варна:
Най-яркият спомен е, че бяхме млади и луди и беше весело, свободно и безгрижно! Нямаше купони с много алкохол, нито скъпи куверти, събирахме се просто, за да се веселим, и наистина го правехме. Другото е суета и парвенющина! Gaudeamus igitur!
Иван Барбов, тв “Черно море”:
Преди 4 г. празнувахме в хотел на Златните пясъци. Нашата група си е малко лудичка и нямаше как да мине без “шоу”. Докато купонът в ресторанта си вървеше, двама от колегите направиха сериозни поразии в хотела, в който между другото бяхме наели и стаи. Единият ни подпийнал колега, който хич не го “слушаше” главата, реши, че не му е необходима тоалетна, за да се облекчава по малка нужда, и реши да стори това в.... една от саксиите на терасата на ресторанта... По същото време двама мои колеги – момче и момиче, бяха решили да се усамотят в една от наетите стаи. По незнайни причини обаче двамата бяха пуснали пожарогасителя и стаята беше в потресаващо състояние... Това не ни попречи обаче да си изкараме купона, както трябва. Аз и няколко мои колеги, които бяхме от Варна, решихме да не оставаме в хотела. Качихме се в колата, която бе доста малка, и за да се поберем всички, аз трябваше да се возя в багажника.... (който беше широк, тъй като колата бе комби). Прибрахме се безаварийно, а после на сладка приказка си допихме... Всичко е добре, когато свършва добре!
Кирил Аспарухов, тв “Черно море”:
Първият студентски купон беше сред цяла петричка тумба първокурсници, която водих на “Лебедово езеро”. За първи път гледахме балет на живо и открихме с възторг и удоволствие, че Одета и Одилия се играе от една и съща актриса балерина. И това беше петричанката Вера Кирова. След този луд възторг балът ни се състоя във фоайето на Съдебната палата и аз с кадифени панталони и бяло поло спечелих първия си танцов конкурс в живота. Петричката ни тайфа беше опиянена от танцовите фойерверки и след полунощ се вляхме със студентското воинство в Парка на свободата. Преляхме от бул. “Руски” до Орлов мост и се разминавахме с конна полиция. Годината 1966-а няма да забравя, докато съм жив.
Красимир Делчев, БГНЕС:
Няма да забравя първия си 8 декември като студент І курс “Фотография” в София. В същия ден се провеждаше и Първият фестивал за младежка поп- и рокмузика. Цялата тумба бяхме там, в съзнанието ни останаха незабравими парчета на групите “Тангра”, “Сребърни криле”... После купонът се премести при наш колега в суперлуксозен столичен апартамент. Бяхме малко шашнати в началото, но после всичко си дойде на мястото и празнувахме до сутринта.
Наталия Господинова, “Дарик”:
Почти веднага след падането на Тодор Живков през 1989 г. празнувахме и 8 декември. Но еуфорията беше не толкова заради студентския празник, колкото заради настъпващите промени. Помня, че сме празнували на спагети и лютеница (нямахме пари!), с коняк “Плиска” и домашна ракия. Годините бяха с купонна система, но винаги сме имали хубав 8 декември, без да си представяме, че ще ходим организирано по хотели и ресторанти. Обикновено купонът беше на домашно или в кръчми, които сега минават за долнопробни, но в тях ни беше уютно. Един път бяхме на ресторант и колега се направи на кавалер и изхарчи всички свои пари за месеца, за да ни купи цветя. Наложи се през този месец ние да го изхранваме, а оттогава не обичам да ми подаряват цветя в заведение.
Пламен Янков, в. "Черно море:
Свързвам най-яркия си спомен за 8 декември със студентската стачка срещу правителството на Андрей Луканов. Консерваторията бе окупирана още от ноември. С колеги от другите ВУЗ-ове в София мъкнахме пейки, за да окупираме Орлов мост. На 29 ноември Луканов подаде оставка като министър-председател. След това поводът за празник беше двоен – оставката на Андрей Луканов и студентският празник 8 декември. Беше незабравим ентусиазъм, вярвахме в демокрацията и светлото бъдеще на България. Жалко, но останахме разочаровани...
Ставри Таргов, в. „Черно море“: Най-хубавият ми спомен е от първия 8 декември, който празнувах като студент. Бях излязъл от казармата само преди 2 месеца и всичко и всички ми изглеждаха слънчеви и жизнерадостни. В моето положение бяха и останалите момчета от факултета „Класически и нови филологии“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Решихме целият курс да се изнесем от София в Копривщица, този архитектурен резерват на България, и го направихме. Трябваше да се опознаем бързо, защото на лекциите и упражненията това почти не беше възможно. Само за една вечер ледовете бяха стопени, а казарменият език – забравен завинаги. Студентският живот, изпълнен с големи очаквания и надежди, предстоеше...
Ели Маринова, в."Черно море":
Бях студентка във Велико Търново, почти веднага след като падна режимът на Тодор Живков. Знам как се оцелява цяла седмица с бурканче лютеница и половин хляб. Обратно пропорционално на празния корем, мечтите и надеждите ни за утрешния ден бяха големи. Умеехме да празнуваме с китари и песни по чуждите мансарди. С много фантазия и малко пари. Най-яркият ми спомен е тридневна пълна изолация в хижа в Балкана с много сняг, много щуротии, много музика, камина и песни. 6 момчета и 6 момичета. Нямаше вода от чешмата, топяхме сняг. Спяхме, наредени като кебапчета в две тесни легла, пеехме и танцувахме почти непрекъснато. На никого не му хрумваше да изрази съмнение в това, че е "щедро, безпределно времето пред нас", както се пееше в една песен. Иска ми се да се върне малко от наивитета на щурите ни глави оттогава.