Почитаме света Анна - майката на Богородица

В календара на православната църква 9 декември е тясно свързан с празника на Рождеството на Пресвета Богородица. На него се почита зачатието на св. Анна - майката на Богородица.  Смята се за покровителка на брака, семейството, майчинството, закрилница на девиците, вдовиците и бременните жени.

Дълго време Йоаким и Анна нямали деца. Освен личната си мъка трябвало да понасят и обществения укор, тъй като бездетството, смятано за Божие наказание, не се посрещало със съчувствие. С молитва и надежда дошла вестта за дългоочакваната рожба, която ще бъде наречена Мария. Църквата почита света Анна няколко пъти в годината: на 8 и 9 септември, когато празнуваме Рождеството на Пресвета Богородица и възпоменаваме Нейните родители - св. Иоаким и св. Анна. И на 25 юли - денят на успението (смъртта) й.

Култът

Християнският култ към светицата се разпространява във Византийската империя още през VI век, когато е построена първата църква, носеща името й. В същия ден се почита и майката на пророк Самуил, която носи същото име - Анна. Според Стария завет тя била бездетна и се помолила на Бог да я благослови с дете, като обещала да му го посвети. Молитвите й се сбъднали и синът й Самуил станал един от най-известните пророци.

Народните обичаи и табута

 В деня на нейния празник жените не работят, за да не се разболяват децата им. Гадае се за брак на момите, като се засяват пшеничени зърна в ново гърне с вода. В случай, че до Нова година семената покълнат - това е знак за скорошна сватба. Според народните обичаи празникът Анино зачатие е познат само в отделни райони на Южна и Западна България. Нощта, предхождаща този празник, е време на заклинания, прокоби и магии. През нея магьосници, вещици и врачки най-лесно установяват връзка с дявола, мъртвите и демоните. Те се появяват около огъня като мушици. Затова стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около стопанските постройки.

В нощта срещу празника магьосниците могат да примамят чуждото плодородие; тогава се извършват най-различни заклинания и прокоби (за раздяла, болест и смърт). Поверията твърдят, че в тази нощ черните магии "хващат". Затова строго се спазват различните забрани: жените не работят нищо, не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го.

Пред вратите мъжете запалват купчинки говежда тор, която прогонва злите сили. Жените мажат виметата на животните с въглен, чесън и мазнина, за да не им се отнеме млечността. Птиците държат затворени, за да не ги примамят с магии. Девойките слагат под печките сол и жито, похлупват ги с паница и на сутринта с тях захранват животните, за да ги предпазят. Всички стопани следят кой ще влезе пръв в къщата им; ако е мъж, през годината ще се раждат мъжки животни, ако е жена - женски. Момите посаждат пшеница в гърне и топят клонки от вишна или ябълка във вода и ги оставят край огнището. Ако до Нова година пшеницата поникне и клонките се разлистят, момата ще се омъжи през следващата година, и то за добър момък. Гости посрещат именичките.

Празници, свързани с днешния
Със зимния празник на св. Анна са свързани и празниците на св. Спиридон (12 декември) и на пророк Даниил (17 декември). Те допълват обредната идея за преход, за преминаване към нещо ново. В деня на св. Спиридон жените месят колаци и ги раздават за здраве и бъдещо благополучие (житна жертва). В деня на св. Данаил празнуват всички жени, които още раждат и имат малки деца; месят се питки и отново се раздават, за да е плодовита годината. И двата празника, подобно на Аньовден, са женски, в същността си те са честване на женското, плодотворящото начало. Целта им е да осигурят щастлив преход и успех в новия годишен цикъл.

Повод да почерпят имат Ана, Анна, Анка, Анани, Ани, Янко, Янка, Яна, Янула, Янина, Блага, Добри. Честит празник!