Всеки пети петокласник не разбира какво чете

Всеки пети в пети клас не разбира какво чете. Това показват резултати от външното оценяване на четивната грамотност на петокласниците, цитирани от в. "24 часа". 18% от петокласниците не разбират какво четат. Резултатите им са от 0 до 9 точки при максимум 30.
 

Не са се затруднили при проверката на четивна грамотност 75% от учениците. Техният резултат е от 10 до 24 точки.
 

Само 7% са показали знания, които надхвърлят изискванията за 9-10-годишните (25 - 30 точки).
 

Миниматурата се проведе на 22 октомври в 272 училища от всички области в страната в по една паралелка от училище. 5079 ученици са решавали теста.
 

Задачите са много трудни, когато става дума за осмисляне и оценяване. Съвременните деца обаче са по-добри при въпросите, в които трябва да намират и извличат информация.
 

Средно е нивото им при задачите с обобщаване и тълкуване. Използването на такива тестови задачи измерва компетентностите на учениците за разбирането на текста и на отделни негови структурни елементи.

 
Съществени разлики в резултатите има  по признака“говорим език в семейството”. При първия текст например на средният резултат на децата, които вкъщи говорят на български език, е 7,41 точки.

 
При тези с майчин език турски е 4,75, а при ромчетата - 4,44, показват данните на изследването.

 
Съществена разлика в резултатите между момичета и момчета няма.

 
Повечето ученици в 5-и клас имат добра базова грамотност, която позволява уменията им да се усъвършенстват в прогимназиалния етап, смятат от министерството на образованието. Те провели миниматурата в началото на годината, за да може да се видят проблемите и да се вземат мерки.

 
Учениците не получават оценки на теста. “Аз съм българче” в буквара задължително, първолаците ще учат буквите по нов ред. Децата вече няма да учат първо само гласните букви, а после съгласните, както се преподава в 1-и клас у нас от десетилетия. Азбуката вече ще се учи от първолаците на групи от букви според честотата на употребата им.

 
Предложението е на специалисти от БАН и е заложено в новите програми за 1-и и 5-и клас. Така децата постепенно щели да се въвеждат в процеса на четенето. Били комбинирани лингвистичният, честотният и семантичният принцип. Коя от гласните ще бъде първа обаче, имали право да решат авторските колективи на учебниците. Преминахме през серия дебати на стандартите със социалните партньори, с директори, учители, експерти, представители на БАН и Софийския университет, каза министърът на образованието проф. Тодор Танев.

 
Децата не само трябва да познават числата от 1 до 100, но и да събират и изваждат десетици, например 70 плюс 10, обявиха още от просветното министерство. Имало предложение първолаците да се научат и да умножават, но то отпаднало в процеса на разговори. Децата работят със стотинки, затова събирането и изваждането е важно да могат да си правят сметките, обясни Танев.
 

Макар и да се запазва свободата на авторските колективи да подбират текстовете по отделните теми в програмата по български език и литература в 1-и клас, като задължително е записано Вазовото стихотворение “Аз съм българче”. Тенденцията ще продължи и в следващите класове от началния етап, където ще намери място “Родна реч”, успокои проф. Танев.

 
По история в 5-и клас пък ще се учат най-древни времена, Античността и Средновековието. По български ще наблягат на фолклор, легенди и митове.

 
Значително е намален броят на понятията и термините, които се въвеждат през първите години. Новите понятия сега по български за 1-и клас били 54, а в промената програма - само 21. По технологии и предприемачество в 5-и клас пък отпаднали понятия като електрически ток и верига.