На Богоявление пречистваме душите си

Един от най-големите християнски празници – Йордановден (Богоявление), празнуваме днес. На този ден Йоан Кръстител покръства Исус Христос във водите на река Йордан. 

Как етнолозите обясняват гъстия празничен календар през януари?

Хубаво е да погледнем гъстата празнична обредност на българите от по-далеч. Така ще я разберем по-лесно и бързо. Мине ли Новата година, повечето хора се връщат в сивото зимно всекидневие и настроение. Празнувахме, пътувахме, почивахме, сурвакахме и пак се втурнахме в обичайния работен ритъм. Далеч назад във времето, още от езически времена дедите ни обаче са се измъквали от опасното потъване в зимната летаргия и депресия, като са си създали множество весели и ободряващи традиции и обичаи именно през първия месец на годината –  гонели злото, обикаляли къщите, черпели се, веселили се, яли, пили, пяли, танцували, надигравали се, къпели се за здраве, разигравали народни ритуали, иронизирали злободневни теми, маскирали се, кукерствали. 
Поколения наред тези ритуали за прогонване на лошото и за привличане на здраве, щастие и берекет са спасявали от зимни мрачни мисли и депресии нашите предци. Именно тази символика и обредност днес е позабравена и се поддържа само в отделни по-малки селища в страната, където се съхраняват и възпроизвеждат.

Църквата за Богоявление

Според библейския разказ Йоан Кръстител потопявал до шията всеки човек, когото кръщавал, и го държал така, докато не изповядал всичките си грехове. Когато видял Исус обаче, той веднага се поклонил и му казал, че трябва да се кръсти при него. Божият син обаче влязъл във водите на река Йордан и тогава се отворили небесата, отгоре блеснала светлина, подобно на мълния, и Духът Божий във вид на гълъб слязъл върху кръщаващия се Господ. Чул се глас, който казал: „Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение“. Съществуват свидетелства, че празникът се е чествал още през II в., но до IV в. той се съединявал с Рождество Христово. 
На Йордановден местната църква извършва ритуално хвърляне на кръста навсякъде, където има водоем. В нашия град мъжете се хвърлят в студените води на морето. След изваждането му от водата се чете тържествена литургия, наречена Велик водосвет. Светената вода в православните храмове се обновява и всеки отнася от нея вкъщи, тъй като пречиства душата и предпазва от болести. Светената вода се съхранява през цялата година и се използва в трудни за семейството моменти.
Останалото количество от старата светена вода се използва за замесването на три ритуални хляба. Първият хляб остава за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратата на къщата заедно с бъклица вино и е наречен за минувачите. 

Народните обичаи на Богоявление

Обичаят за поливането на всички именици с вода се е запазил и до днес като част от ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление. Чемширените китки от миналогодишното Рождество се изгарят върху желязна повърхност, след което пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под трендафилов храст или овощно дръвче. Новите рождествени китки се поставят върху семейния иконостас, чието кандило е запалено от свещта, донесена от църквата. 
Навсякъде в страната, където има воден басейн, се хвърля ритуално кръст.

Какво вещае Йордановден?

Годината ще е благодатна и плодородна, ако времето на Йордановден е сухо и студено.
Ако хвърленият кръст във водата замръзне, то ще ни очаква здрава и плодородна година.
Здраве и щастие за този, който извади кръста от водата.
Народно поверие гласи, че през нощта срещу Богоявление небето се отваря и Бог ще изпълни желанията на всеки, който го види.

Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае.

От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именици, независимо от годишното време.
 
Името Йордан

Повод да почерпят днес имат Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Божан, Божана, Боян, Бояна, Бонка, Богдан, Богдана, Боголюб и Боголюба.
Значението на името Йордан е „спускам се или тека” (от ивритското ha-yarden). Името идва от река Йордан в Палестина, където били кръстени Иисус Христос и първите християни (от древноеврейски).
Смята се, че хората, които носят това име, са с изключително властен и строг характер, много борбени и упорити. Ако нещо не се получава, започват отново и отново, докато не го постигнат. Притежават добра памет, умът им е аналитичен, но са способни да правят и обобщения. Могат да бъдат инженери, юристи, спортисти или учители.
Йордан е едно от най-популярните и предпочитани имена още от миналото. Според Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО) на този ден празнуват около 150 000 българи – третата по големина група именици. Името Йордан носят около 55 000 мъже, 1,5%, и е седмо по популярност сред българските мъжки имена. Името Йорданка носят 44 000 жени , също около 1,5%, и е четвърто по популярност сред женските имена.