На Бабинден тачим жените, поели първи в ръцете си човешкия живот

Има поне два празника в годината, чийто нов стил народът ни не прие - Бабинден и Трифон Зарезан. И докато лозарският празник е метеорологично обусловен, то причините Бабинден да продължава да се празнува от хората по стар стил  -  на днешния 21 януари, са други. Твърде дълбоки са корените на битовата родилна помощ в кръвта на българския народ. Някога бабите, жените, които помагали при раждането, били дълбоко уважавани. Бабата била тази, която през часовете на раждането бдяла над родилката и се грижела за спасяването на майката и детето. Тя била тази, която с билки и баяния поемала грижата да ги запази от вредните влияния на лехусите - зли същества, които според вярването обикаляли около майката и детето до 40-ия ден от раждането. 

Днес за раждането на бебетата се грижат висококвалифицирани лекари, акушери и сестри. Признателността си към тях изразяваме в Деня на родилната помощ на 8 януари. Макар че времето на бабите отдавна е отминало, празникът Бабинден днес продължава да се чества именно за някогашните баби - помощнички на родилките. А празник, вкоренен дълбоко, лесно  не се мести в календара.

Бабата стояла и през нощта до третия ден след раждането, за да посрещне орисниците. Тя нареждала специалната трапеза, подготвена за тях, и следяла на нея да има всичко необходимо, за да бъдат доволни и весели тези, които определяли съдбата. Бабата лекувала и всички детски болести, които се появявали в първите месеци след раждането.

Традициите

В Бабин ден някои учени виждат известни прилики с култа към богинята на плодородието - Богинята майка, почитана преди хилядолетия по нашите земи. Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отивали на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускали стрък босилек или здравец. Вземали калъп сапун и една нова кърпа и се отправяли към дома на бабата да й "полеят". Обредното поливане на бабата акушерка се извършвало под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подавала на бабата сапуна, поливала й вода да се измие и я дарявала с пешкира, който е донесла. Всяка майка гледала да стигне първа при нея, тъй като се вярвало, че на майката, която първа полее на бабата да си умие ръцете, децата ще бъдат живи и здрави през годината. При бабата обикновено се ходело, докато детето е още пеленаче, но в някои области жените тачели бабата, докато е жива, а след смъртта и на празника ходели на гроба й.

Според обичая бабата отивала този ден при своите “бабинчета” - децата, които е израждала през годината. Окъпвала пеленачетата, измивала очите на майките и пръскала момите с вода против уроки. В някои краища бабата връзвала на децата снопче от усукан червен конец, за да са здрави и да ги пази от зли очи. След като обикаляла децата, бабата се връщала в дома си, за да се приготви за гощавката. На този ден тя посрещала гости само жени, на които е помагала при раждане. Гостенките й носели в дар ризи, чорапи, кърпи, а също варена кокошка, пита и вино. Половината от донесената храна се отделяла за бабата, а другата половина се слагала на общата трапеза. 

Бабата също приготвяла голям обяд, като за сватба. На празника обикновено присъствал гадулар или гайдар. Това бил единственият мъж, който имал право да участва в тържеството. На трапезата жените пеели весели песни и си подмятали “пиперлии” шеги. Късно след обяд, когато веселбата била в разгара си, всички излизали на двора. Там към тях се присъединявали и мъжете. Тогава качвали бабата на колесар, двуколка, теглена от четирима мъже, и се отправяли към реката, където се извършвало обредно къпане на бабата. Обикновено къпането било символично - пръскали я с вода или изливали менче на главата й, но имало случаи, когато наистина я окъпвали в реката. Веселбата обикновено завършвала с общо хоро на площада в селото, като в него вземали участие и бабите, накичени с даровете, които са получили. 

Днес

И понеже в днешно време повечето раждания стават в болнично заведение под контрола на висококвалифицирани акушеро-гинеколози и акушерки, с "честит празник" на 21 януари  се поздравяват жените, станали баби на внучетата си. Макар да се получава леко тематично изместване от "баба" (акушерка) към "баба" (майка на родител), няма лошо да умножаваме празниците си.

Утре

Без да имаме претенциите да се превръщаме в ясновидци за обредното изменение на този древен празник, нашите наблюдения показват, че съвременната дула ще бъде утрешната баба, която ще тачим на 21 януари. Не е тайна, че все повече жени започват да раждат в домашни условия под зоркия поглед на жена, обучена да се справя в помощ на родилката. Дулата подкрепя жените в техните нужди в периода преди, по време на раждането и след него. Тя предлага емоционална и физическа подкрепа, като същевременно осигурява информация и източници на информация според въпросите и нуждите на жената, касаещи бременността, раждането, кърменето и живота с новородено. Дулата не е медицинско лице. Тя не предлага медицинска грижа, не поставя диагнози за състоянието на майката или на бебето, за развитието на бременността или хода на раждането. Но тя бабува точно така, както са го правили някогашните баби. Така че нищо чудно тя да е утрешната "баба", на която ще казваме "Честит празник".
Честити да са ръцете, посрещащи новия живот и днес! Здраве, чиста радост и повече посрещнати бебета на всички акушери!

ЕЛИ МАРИНОВА