45% достигна избирателната активност в Крим

Избирателната активност на днешния референдум за статута на Крим вече премина 45%, съобщи Интерфакс, като се позовава на кримския премиер Сергей Аксьонов.

По данни от ръководителя на комисията на Върховния съвет на Крим за провеждане на референдума Михаил Малишев, към момента вече са гласували 670 600 от жителите на полуострова с право на глас. В град Джанкой пък избирателната активност е над 50%, уточнява РИА Новости.

Рано тази сутрин в Кримската автономна република започна гласуването на референдума за бъдещия статут на полуострова.

Около 1.5 млн. души, имащи право на глас, трябва да отговорят на два въпроса: "Подкрепяте ли присъединяването на Крим към Русия с права на субект на Руската федерация?", както и "Подкрепяте ли възобновяването на действието на конституцията на република Крим от 1992 г. и статута на Крим като част от Украйна?".

В бюлетините въпросите са написани на три езика: руски, украински и кримско-татарски.

По данни на международната социологическа служба GfK, цитирана от ИТАР-ТАСС, близо 70% от кримските избиратели смятат да гласуват за присъединяване на Крим към Русия.

Референдумът се провежда при засилено присъствие на руски военни части и на пропуски формирования.

Ако резултатите са в полза на присъединяването към Русия, както смятат почти всички анализатори, на 21 март руската Дума ще обсъди въпроса.

Повечето западни държави, включително и Украйна, обявиха, че няма да признаят резултатите от референдума. Днес по обяд в София пък пред посолството на Руската федерация ще се проведе митинг в подкрепа на референдума за Крим.

Първоначалната идея бе референдумът да се проведе на 25 май, заедно с изборите в Украйна. Впоследствие датата бе променена за 30 март и по-късно изненадващо изтеглена за 16-ти. С наближаването на референдума, напрежението между Киев и Москва се покачи.

Самопровъзгласилият се премиер на автономията призова местните жители да гласуват за отделяне от Украйна. Москва пък увери, че ще признае волята им и че Русия няма намерение да нахлува в югоизточна Украйна.

Американският президент Барак Обама пък обяви, че страната му е готова със санкции срещу Москва. Западният свят също излезе с няколко остри предупреждения, че с референдума има опасност да се наруши териториалната цялост на Украйна. Постигна се съгласие за налагане на санкции, макар и внимателно, заради зависимостта на Европа от руски енергийни суровини и банкови авоари на руски олигарси.

Между Кремъл и новата власт в Украйна, подкрепяна от Запада, се разви информационна война. В Крим беше ограничено излъчването на украински телевизии, заместени от руски канали. В Украйна пък бяха спрени руските.

Върховната Рада на Украйна прекрати пълномощията на парламента в Крим. Русия пък очаквано наложи вето на резолюцията на ООН за Украйна, според която днешният референдум няма да бъде признат за валиден

Интересен е фактът, че когато през 1991 година се провежда първият референдум в историята на СССР, се оказва, че допитването до народа е проведено точно в Крим. Съвпадение, което може да създаде втори прецедент - същата република, отново чрез референдум, да се върне в състава на Руската федерация.