”Света Богородица Панагия” - най-старият варненски храм

”Света Богородица Панагия”, известна във Варна като „Малката Богородица“, е един от ярките и вековни символи на морската столица. Тя се намира в непосредствена близост до Римските терми и има почти 400-годишна история. „Малката Богородица“ е най-старият варненски храм.
Построена през 1602 година,
основите на черквата са дълбоко вдълбани в земята. Такава била практиката по време на османското робство, за да не се предизвиква гневът на турците. През този период християните нямали право да строят високи храмове и манастири. Те трябвало да бъдат най-много до 2 метра височина, което било начин да се втълпи на българите, че те са зависим и безправен народ.
Около 40 години по-късно черквата е опожарена от турските войски. Но хората не се отказали и били твърдо решени да я построят отново. И така след време храмът наново възобновил дейността си и останал непокътнат чак до наши дни. Днес той се гуши в едно малко дворче, където има красива чешма и камбанария. Чешмичката била издигната през 1856 година и била посветена на младата девойка Недялка, намерила смъртта си от ръката на поробителя.
Има интересна легенда, свързана със строежа й
В местността Караач теке - Хълмът на черните брястове, над днешния квартал „Възраждане“, в клоните на един бряст неизвестен българин открил икона. Неясно е как се е озовала там, но това било чудотворна икона, тъй като не се крепяла на клоните, а висяла във въздуха. Хората решили да я снемат и занесат във Варна. И тогава станало чудо - воловете на случайно минаващ турчин, на чиято кола натоварили иконата, отказали да тръгнат. Същото се повторило и с миналия покрай тях грък. Накрая иконата била пренесена от млад българин.
Впечатлени от чудото, хората решили, че където спрат воловете на българчето, там ще построят черква. Случило се до площада в тогавашния център на града. По време на строителството се оказало, че и в миналото тук е имало малка черква. Първоначално основният кораб бил широк седем и дълъг осем метра. През 1640 г. след пожар черквата е възстановена и разширена, като с годините се оформя сегашният й вид. До 1914 г. тя е под опеката на гръцката митрополия, след това е затворена за десетина години, а през 1924 г., след идването на българския й настоятел, е отворена отново.
Особено интересен е иконостасът на "Малката Света Богородица"
Според историческите данни той е направен през 1896 г. Изработен е от тъмно дърво, вероятно орех или кипарис, наситен с православни символи и богато орнаментиран. За съжаление, майсторът на този шедьовър е неизвестен, но рисунъкът напомня Дебърската школа.
Иконите в църквата са истинско съкровище и малко храмове могат да се похвалят с такова богатство. Единственото противоречие с църковните предписания е, че повечето ликове на светците гледат на юг, а не на запад, както е по канон. Легендата разказва, че когато за пръв път донесли иконата на св. Богородица Чудотворна, я поставили на източната страна. Сутринта, незнайно как, тя била на северната. Това се повторило няколко пъти, докато накрая миряните решили да я оставят там, където я отнася провидението. Миряните приели да нарушат канона, но не и Божията воля.
В описанието си на турските укрепления братя Шкорпил изказват мнението, че тук би могъл да бъде гробът на Владислав Варненчик. Те правят този извод от показанията на Х. Мергест, който бил пленен по време на сражението през 1444 г. и според когото кралят бил погребан в една малка черквица. "Света Богородица Панагия" била най-старата черква във Варна и по времето на Шкорпил, от което вероятно идва и този извод.
Легендата за чешмата на Хубавата Недялка
В двора на храма се намира мраморната чешма в памет на Хубавата Недялка, убита от турците през 1856 г. Недялка била красиво младо момиче със зелени очи и с коси до земята. Живеела в гр. Тулча. По време на Кримската война от 1856 г., преди русите да превземат града, комендантът на Силистренската крепост я отвлякъл от Тулча. Родителите й отчаяни дошли във Варна да търсят помощ за издирването й. През това време тя била укривана под строга охрана в близки до Варна села. Родителите на Недялка потърсили най-напред варненския митрополит Порфирий. Той се оказал безпомощен. По това време „силните на деня” били европейските консули. Затова Порфирий отишъл с родителите при белгийския консул на града – Емануел Тедески, който се ползвал с уважението на турците. Посред нощ се явили при коменданта на Варненската крепост. Тедески настоял да започне издирване на похитителите. Турската полиция успяла да залови коларя им, който дал сведения. Била изпратена потеря по следите на похитителите.
В това време, като видели, че по-нататъшното укриване на момичето е невъзможно, злодеите го убили. Потерята чула писъците на Недялка, но я намерили мъртва. Тялото на девойката било погребано в двора на църквата. След опелото гръцкият учител Милтиядис прочел трогателна и много смела за времето си реч. В присъствието на почетна рота от френски войници и на европейски консули той се обърнал към коменданта и завършил с думите: „Нека просветена Европа да види в защита на какви зверове е пратила от далечния запад своите чеда да проливат кръвта си”.
Лиляна Трънкова