Почина Ариел Шарон

Бившият израелски премиер Ариел Шарон почина в болница на 85-годишна възраст. Той беше в кома от 8 години след мозъчен удар.

Здравословното състояние на Шарон се бе влошило през последните дни и бе смятано за безнадеждно.

Биография
Ариел Шарон е роден през февруари 1928 г. в семейството на руски имигранти в с. Кфар Малал, северно от Тел Авив, Израел. През 1942 г. се присъединява към движението "Хагана" (еврейска паравоенна организация в Палестина, съществувала от 1920-1948 г. по време на британския мандат в Палестина. "Хагана" се превръща в основата на днешната армия на Израел (сили за отбрана).
През 1948 г., по време на първата израелско-арабска война (1948-1949 г.), той командва подразделение, а след това рота в бригадата "Александрони".
През 1953 г. основава и оглавява "101-инчовият специален отдел", който осъществява наказателни операции на арабските територии. През 1956 г. Шарон е назначен за командир на корпус на парашутно-десантните части на израелската армия. През 1957 г. учи във Военен колеж във Великобритания, а в периода 1958 - 1962 г. служи като командир на бригада в пехотата. През 1962 г. Шарон завършва юридическия факултет в Ерусалим без откъсване от военна служба. През юни 1972 г. напуска армията, но е мобилизиран за активна военна служба за четвъртата арабско-израелска война "Йом Кипур" (6 октомври-11 ноември 1973 г.), по време на която командва бронирана дивизия. Командва и операцията по навлизането на израелски войски през Суецкия канал в Египет, пише darik.
През 1972 г. влиза в Либералната партия, която по-късно се влива в блока "Ликуд".
През 1973-1974 г., 1977 г., 1992-1996 г. е депутат в Кнесета. През 1975-1976 г. е съветник по сигурността на министър-председателя Ицхак Рабин.
През 1976 г. се оттегля от поста, за да основе независимата партия Шломцион /Мир на Цион/. През 1977 г., след като неговата партия получава само две места на изборите през май, се обединява със спечелилия изборите блок "Ликуд". През 1977-1981 г. е министър на селското стопанство в правителството на Менахем Бегин, от 1981 до 1983 г. е министър на отбраната. Напуска поста, след като правителствена комисия го обявява за индиректно отговорен за клането на палестинци през септември 1982 г. През 1983-1984 г. е министър без портфейл, през 1984-1990 г. - министър на търговията и индустрията, през 1990-1992 г. - министър на жилищното строителство и председател на министерския комитет за емиграция и усвояване. След разпадането на СССР през 1991 г., започва и осъществява програма за поглъщане на емигранти в страната, включвайки строителството на 144 000 жилища.
През 1996 г. е министър на националната инфраструктура, през 1998-1999 г. - министър на външните работи и преговарящ с Палестинската автономна власт. В това си качество Шарон се среща с американски, европейски, палестински и арабски държавни ръководители и продължава мирния процес. Работи главно за създаването и развитието на проекти като Flagship Water Project, финансиран от международната общност за намиране на дългосрочно решение на водната криза в района. Този проект е база за мирни отношения между Израел, Йордания, палестинците и други близкоизточни страни.
От май 1999 г. е временен лидер, а от септември 1999 г. - председател на "Ликуд".
На 6 февруари 2001 г. е избран за министър-председател на Израел. На 2 ноември 2002 г. поема и постовете на министър на външните работи, на земеделието и селскостопанското развитие, на търговията и промишлеността, на науката, културата и спорта.
На 21 ноември 2005 г. напуска "Ликуд" и създава партията "Кадима" ("Напред"), като е избран за неин председател. На 4 януари 2006 г. получава инсулт и правомощията му са прехвърлени на заместник-министър-председателя Ехуд Олмерт.
На 14 април 2006 г. влиза в сила решение на правителството от 11 април 2006 г., утвърждаващо Ехуд Олмерт за министър-председател и обявяващо Ариел Шарон за трайно недееспособен.