Рибарският бранш стъпи на крака

12 фирми от рибарския ни сектор вече имат сертификати, издадени от Китай, които им дават правото на директен достъп до техния пазар. Това са  най- големите ни износители от бранша, повечето от които вече са познати на Изток - Япония, Корея. Сред получилите акредитация има и трима представители от Варна. Това заяви за в. „Черно море” Йордан Господинов, председател на рибарската асоциация „БГ ФИШ”, в която членуват 26 фирми, 30 големи рибарски кораба и още толкова по-малки.

Досега можехме да правим само единични сделки за Китай, и то за неголеми количества основно рапани, което ставаше чрез реекспорт от други страни, обясни браншовикът. Неговите очаквания са за пробив на този още сравнително нов за нас необятен пазар. Рибната ни продукция е непозната за китайците и затова на първо време най- бързо 

можем да се наложим с черноморските рапани, 

които са се утвърдили с отличното си качество. Идеята обаче е асортиментът да бъде разширен. Трудно бихме пробили с износа на риба по простата причина, че Черно море не предлага голямо разнообразие, докато обширната далекоизточна страна разполага с морета, в които извършва голям риболов, и то на най-различни видове. Така че нашата риба трудно може да стане конкурентна на този пазар. Реалните ни възможности са в предлагането на рибни продукти в преработен вид. Тук много важен е маркетингът, който трябва да направим, и в тази насока реална възможност сега ни предлага изложението в Шанхай, което съвпада с празнуването на китайската Нова година. Със свой щанд на него  участват 3 наши фирми, които ще предложат различни видове наши рибни консерви, а една от тях ще се представи и с бурканчета маринована риба, каза Йордан Господинов. Според него скоро ще има и сключени договори. Неговата прогноза е износът да се отприщи още тази година.

Разширяването на износа дава сериозен стимул 

в развитието на рибарския ни сектор, тъй като възможностите на вътрешния пазар са силно ограничени, категоричен е браншовикът.  На човек у нас се падат средно по 5,4 кг , а на семейство - по 13 кг, показва изследването за консумацията на риба и аквапродукти в домакинствата, което се провежда ежегодно от националната статистика. Тези данни не са се променили съществено през последните  години. Причината е в липсата на традиция рибата да присъства често в менюто ни. А също и в ниската покупателна способност на населението, въпреки че цените не са вдигани, тъй като пазарът е залят с риба, твърди Йордан Господинов. Затова единствената възможност засега за разширяване на бизнеса е в разкриването на нови ниши на външния пазар.

Като цяло рибарският ни бранш се развива в унисон с тенденциите в Европейския съюз, които не се различават и от световните, коментира шефът на асоциация “БГ ФИШ”. Те са насочени към увеличаване на изкуственото производство на риба, миди, мекотели и др. заради застрашително намаляващите рибни ресурси в моретата и океаните. Той даде за пример  преименуването на ресорната главна дирекция в ЕК, която вече се нарича „Рибарство и екология”. Двете направления трябва да вървят ръка за ръка и ние като бранш го адмирираме, защото водното богатство трябва да се пази. Така че тенденцията е много благоприятна за нас като цяло, подчерта браншовикът. За съжаление, досега винаги сме се включвали със закъснение, но напоследък браншът получи сериозен тласък с програмите САПАРД и ОП ”Рибарство”, допълни той. 

Сега браншът чака с нетърпение 

старта на новата оперативна програма 

за морско дело и рибарство, която, макар и последна в края на 2015 г., вече е одобрена от Брюксел. Тези дни е имало съвещание в Министерството на земеделието и храните по този въпрос, на което не са могли да кажат кога точно ще бъдат готови с нормативните актове и всички останали документи, без които не може да се обяви началото на кандидатстването по различните мерки на програмата. Казват, че може да стане до месец-два, но ние нямаме търпение, защото се забави самото одобряване на програмата, добави Йордан Господинов. По неговите думи вече имаме доста ферми за аквакултури. Създадени са и 55 предприятия за преработка на риба, от които някои са сезонни (за рапаните), но поне 50 работят целогодишно. Всяка година броят им непрекъснато се увеличава с поне две-три. 

Една от най-перспективните инвестиции в морски аквакултури се очертава в изграждането на ферми за черноморски миди. Не случайно повече от половината пари от ОП „Рибарство” за развитие на аквакултурите отидоха в мидените ферми през изминалия програмен период. Солеността на водата в Черно море е по- ниска, затова и качествата на произведените черноморски миди е сред най-добрите в световен мащаб. В чужбина те са предпочитани в Холандия, Франция, като най-много са ценени на азиатския пазар, каза още Йордан Господинов. По данни на Басейнова дирекция само по Северното Черноморие работят 21 ферми за миди. Пред финализиране е инвестиция за 10 млн.  лв. в изграждането на нова фабрика в Каварна, която ще разполага с мощности да преработва мидите от фермите по цялото ни морско крайбрежие. 

Инвестициите по новата оперативна програма трябва да бъдат насочени не толкова в изграждането на нови, а най- вече в 

модернизация на производствените мощности, 

които вече не са малко, категоричен е шефът на рибарската асоциация. Мнението му е, че само по този начин секторът ще насочи производствата си към осигуряване на висока добавена стойност и по-добро качество на продукцията. Ние сме признати като много добри производители и преработватели на риба, миди, рапани и др. Има предприятия, които разполагат с нови технологии и оборудване, но немалко са и тези, които се нуждаят от модернизация. Най-зле е положението с риболовните кораби. Общо те имат 8500 бруто регистър тона, но единици от тях са оборудвани по съвременните изисквания. Бедата е, че все още липсва стратегия, която да насочва правилно инвестициите към модернизиране на производствата, за които е осигурен стабилен пазар, каза още Йордан Господинов.

Браншът трудно може сам да направи пълен анализ, тъй като износът му е главно в Европейския съюз, а този пазар е общностен, тоест води се като вътрешен и не могат да се определят точните количества. Знаем само, че експортът на пастърва е над 1000 тона и е главно за страните от Централна и Западна Европа, на шаран - 2000 тона, черноморските миди навсякъде вървят, консервите ни също. Напоследък се налагаме със скаридите, които се внасят, тук се преработват и се изнасят като готова продукция. 

Цацата също започва много да върви
 
на европейския пазар. Две-три фирми монтират нови машини, които позволяват тя да се замразява, но не както досега в пакети (и като се размрази, става на каша), а поединично. Това ще става шоково при много ниска температура, което позволява напълно да се запазят вкусовите качества на прясната риба, когато се изпържи. На пазара цацата (трицона) ще се предлага както в малки пакетчета по 200, 300, 500 грама, така и в по-големи. В момента се извършва монтажа на 4-5 такива инсталации за шоково замразяване, като една от тях ще бъде във Варна, допълни Йордан Господинов.

Стефан Денков