Защо Юнкер?

Номинирането на Жан-Клод Юнкер се коментира като поражение за британския евроскептицизъм. Но дали Юнкер не е представител на онзи европейски "балон с въздух под налягане", който може бързо да се спука, питат се мнозина.
Едва ли има друг, който така добре да познава европейската политика, както Жан-Клод Юнкер. Почти 20 години той беше премиер на Люксембург и участва в безброй заседания на Съвета на Европа. Осем години беше и председател на Еврогрупата. И то по време, когато общата европейска валута и целият ЕС преживяха най-тежката си криза. Оттогава насам някои наричат Жан-Клод Юнкер - "Мистър евро".
Днес той скромно отбелязва: "Еврото и ЕС бяха в опасност. В рамките на скромните си възможности, сторих всичко, за да предотвратя катастрофата". Непосредствената криза може и да е отминала, но последиците от нея останаха. Според Жан-Клод Юнкер, най-голямото бреме за европейския континент е безработицата и особено младежката безработица. "Най-благородната задача на Европа е да даде надежда и перспектива на младите безработни, за да не се превърнат те в изгубено поколение", казва Юнкер.
Kакви всъщност са неговите позиции?
Християндемократът Жан-Клод Юнкер се застъпва смело за социалната политика. Той бичува спекулантите и ненормално високите мениджърски заплати, защитава обикновените работници и техните права. Но това не бяха ли приоритетите на социалистите? На какви позиции всъщност стои Жан-Клод Юнкер?
Редакторката в обществено-правното радио на Люксембург Пия Опел твърди, че е много трудно да се обхване политическата позиция на Юнкер. "Той успява в един отговор да включи две пълни противоположности. Жан-Клод Юнкер обича да гарнира изреченията си и с някоя суховато-хаплива забележка понякога на френски, на немски или английски език", казва тя в разговор с Дойче Веле.
Някои критици смятат неопределеността на Юнкер за негова слабост. Неговият най-голям съперник Мартин Шулц например е категоричен ляв кандидат. Но който иска да стане председател на ЕК, трябва в известен смисъл да обединява всички в Европа. Изглежда Жан-Клод Юнкер вътрешно е разбрал тази необходимост, особено в контекста на кризата. "Ние не бива да допуснем нови стени и демаркационни линии в Европа. Алергичен съм срещу разделението Север и Юг, голям и малък, силен и слаб. Аз искам да градя мостове, да обединявам. Искам да стана машина за консенсус в Европа", казва Жан-Клод Юнкер.
Изразител на статуквото
Той е научил и още нещо. На европейските граждани им е дошло до гуша от брюкселските регламенти и нормативи, като забраната на обикновените електрически крушки и уеднаквяването на размерите на крушите. "Голямата ориентация на Европа към детайлите, убива Европа като цяло", казва Юнкер. Не са прави и тези, които приписват на убедения европеец блянове за европейска супердържава, казва люксембургската журналистка Пия Опел. "Той е противник на пълната интеграция на ЕС до степен, при която ще изчезнат националните държави. За разлика от нашата еврокомисарка Вивиан Рединг, която непрекъснато говори за Съединени европейски щати, Юнкер по-скоро поддържа статкувото", казва тя.
Няма съмнение, че Жан-Клод Юнкер има всички качества за председателския пост в ЕК. Той е опитен политик и полиглот, с умерени възгледи и е приемлив като компромисен кандидат за много национални правителства. Жан-Клод Юнкер обаче има и слаби места. В европейски мащаб той е известен само в кръга на ЕС. Освен това той с право минава за чaст от брюкселската система, срещу която екстремистки и антиевропейски партии проведоха успешна изборна борба.
"Решението да се номинира Юнкер се представя като решение в полза на демокрацията. Но по същество той е представител на онзи европейски въздушен балон, който може да се надува, докато не се спука. Дали британците ще го пукнат или това ще стане чрез еврото?", пита се холандският вестник "Де Теграаф". В едно обаче изданията са почти единодушни: номинирането на Юнкер за председател на Еврокомисията е катастрофално поражение за британския премиер Камерън, който беше обещал на своите избиратели, че ще успее да извоюва нови предимства и свободи за британците пред ЕС.
dw.de