Находка в Мароко променя историята за Хомо сапиенс

Останки от Хомо сапиенс, които датират отпреди 300 000 години и напомнят тези на съвременен човек, бяха открити в Мароко, съобщи Франс прес.

Находката връща със 100 000 години назад във времето появата на Хомо сапиенс.

"В тази находка са корените на вида Хомо сапиенс", заяви съавторът на изследването, експертът по човешка еволюция Жан-Жак Юблен от института "Макс Планк" в Лайпциг.

"Това гнездо на човешки останки е свързано с впечатляващи находки, сред които човешко лице и долна челюст. Вероятно става въпрос за най-цялостната долна челюст от Хомо сапиенс от Африка", посочи ученият.

Находките бяха открити при разкопки през 2004 г. на обекта Джебел Ирхуд в северозападната част на Мароко.

Тогава учените констатирали, че "лицето на един от тези първи представители на Хомо сапиенс е като това на човек, който днес можеш да срещнеш в метрото". Юблен смята, че ако човекът от Джебел Ирхуд носи шапка, ще е трудно да бъде различен от днешните хора.

Черепната му кутия обаче е твърде различна от тази на съвременния човек.

Обектът, който се намира на 400 км южно от Рабат, е известен на учените. През 1968 г. там бяха открити останки от детски представител на Хомо сапиенс, кръстен Ирхуд 3. Първоначално бе установено, че останките датират отпреди 40 000 години, а по-късно - че са на 160 000 години.

Юблен и неговият екип започнали нови разкопки през 2004 г., за да уточнят възрастта на находките.

"Човешките останки на обекта нараснаха от 6 на 22 и са от най-малко 5 индивида - трима възрастни, младеж и дете", поясни ученият.

Датирането на фосилите бе извършено от експерта по геохронология Даниел Рихтер от института посредством термолуминесценция.

Хората от Джебел Ирхуд детронираха тези от Омо I и Омо II, живели на обекта Омо Кибиш в Етиопия преди около 195 000 години. По-рано три фосилизирани черепа на 160 000 години бяха открити близо до селището Херто в Етиопия. Тези находки навеждаха на мисълта, че всички днешни хора произхождат от популация, живяла в Източна Африка. Това предположение обаче се оборва от находките от Джебел Ирхуд.

На обекта са открити също парчета кремък и върхове на стрели и копия.

"Вече открихме на различни места в Африка подобни сечива, които също датират отпреди около 300 000 години, без да разберем кой ги е създал", отбеляза Рихтер.

Учените сега са на мнение, че наличието на тези сечива може да бъде приписано на Хомо сапиенс.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Нейчър".

dir.bg