На 23 август почитане паметта на жертвите на тоталитарните режими

23 август е Ден на паметта на жертвите на тоталитарните режими на 20-ти век. Официалното наименование у нас е Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите им.

Решението бе взето на 27 ноември 2009 г. от 41-вото Народното събрание по предложение на депутата от Синята коалиция Лъчезар Тошев.

За първи път предложението, датата 23 август да се чества като “Ден на жертвите на сталинизма и нацизма“ е направено през юни 2008 г. на конференцията в Прага под насдлов “Европейската съвест и комунизмът“, където е приета и придобилата известност в цяла Европа Пражка декларация. Документът, подписан от президента Вацлав Хавел, депутати на Европейския парламент и на Чешкия парламент, историци, политически затворници, учени, писатели и дисиденти, призовава за международно осъждане не само на нацистките престъпления, но и престъпленията на комунизма. В декларацията се предлага 23 август - деня на подписването на съглашението между Хитлер и Сталин, да е ден за възпоменание на жертвите на нацистките и комунистическите тоталитарни режими.

Три месеца по-късно - през септември 2008 Европейският парламент приема своя декларация с препоръка към държавите членки на ЕС за обявяване на Ден за възпоминание на жертвите на престъпленията на сталинизма и нацизма. Различните парламенти приемат различни наименования за деня на памет, но смисълът е един и същ.

Защо 23 август?
На 23 август 1939 г. външните министри на сталинския СССР (Молотов) и на хитлеристка Германия (Рибентроп) подписват пакта за сътрудничество между двете тоталитарни държави с три секретни протокола, с които определят сферите на влияние, отнасящи се до Полша и прибалтийските държави.

Според книгата на Виктор Суворов “Ледоразбивачът“ СССР по-късно в противоречие с пакта Рибентроп - Молотов разширява инвазията си на север и това е една от причините за настъпилия разтърсващ света сблъсък между националсоциализма на Хитлер и болшевизма /комунизма/ на Сталин, който доведе до милиони човешки жертви и хиляди безследно изчезнали и тероризирани както по време на Втората световна война, така и в установените комунистическия режими в Източна и Централна Европа.

Двата тоталитарни режима - нацисткият и комунистическият - се различават преди всичко по идеологическата си обосновка, не и по инструментариума си: при комунизма борбата е срещу класовия враг “за победа на прогресивната класа“, при националсоциализма е срещу националния враг “за реванш на унизената нация“. От спецификата на идеологията произтича и практиката на режимите - при комунизма борбата е всекидневна и братоубийствена, защото обявената за вражеска класа (класовият враг) е от същата националност. При националсоциализма (нацизма) врагът е външен - враг на нацията, и реваншът се постига преди всичко чрез война. Затова в мирно време в комунистическите режими жертвите на терора са повече, отколкото при националсоциализма и фашизма, казват историците.

Печалната равносметка:
Само в първите седмици след 9 септември 1944 в България жертвите на терора са между 16 и 20 хиляди - тези данни изнесе президентът Желю Желев на 1 февруари 2011 г. по време на отбелязване годишнината от смъртните присъди на т.нар. народен съд.

През 2008 г. германското списание “Билд“ публикува материал под заглавие “Палачите на ХХ век“, припомни тогава Желев. Първото място в зловещата класация е на Мао Дзедун - избити от него 50 млн. китайци. Второто място е на Сталин - избити 40 млн., третото е на Хитлер - 20 млн. души, от които 6 млн. евреи. Четвърто място е на Чан Кайшъ с 10 млн. На пето място е титулуваният за вожд на световния пролетариат Ленин с 4,5 млн. избити.

Класацията завършва Пол Пот, които организира масови избивания на 2, 5 млн. души в малката 5-милионна Камбоджа, като интелигенцията е избита до крак.

DarikNews.bg