Управителят на ВиК – Варна призна: Има сериозни основания за тревога

Управителят на ВиК – Варна, инж. Веселин Русев, е категоричен че има сериозни основания за тревога относно бъдещето на водоснабдяването на Варна. Зад привидното местно спокойствие и уверения от държавата, че „вода има“, се крие натрупващ се риск, който при сегашните климатични и управленски тенденции може да прерасне във водна криза в рамките на няколко години, а дори и по-рано, пишат от NovaVarna

Местно дългогодишно неглижиране, лошо планиране и отказ от системни инвестиции в ключова инфраструктура, от която зависи животът на целия град са довели до сегашната кризисна ситуация. Нивото на язовир Камчия пада и все повече селища в региона са изправени пред воден режим. Според Комисията за Енергийно и Водно Регулиране: Близо четвърт милион души на воден режим през 2025 г. една критична ситуация в цялата страна.

Тревогата се вдига поради нивата на язовир „Камчия“, основният източник на питейна вода за Варна. Водосжорът показва тревожна тенденция – нивото му спада ежегодно. Климатичните промени, намаляващите валежи и липсата на снежна покривка правят този процес необратим в краткосрочен план. Според експертните наблюдения, ако тенденцията се запази, след две-три години дефицитът ще бъде реален. Още по-притеснително е състоянието на деривационната система, защото  тя е остаряла, силно амортизирана и с висок авариен риск.

Това превръща „Камчия“ от сигурен източник във все по-несигурна опора на водния цикъл на града. Мрежа от 70-те, град от 2020-те Вътрешната водопреносна мрежа на Варна, собственост на общината, е проектирана през 70-те години и не отговаря на днешните нужди на бързо разрастващия се град – мрежата е в окаяно състояние, а инвестиционният интерес към жилищно строителство е пораснал лавинообразно, но без съответстващо развитие на инфраструктурата.

Зони с хроничен воден дефицит са южните части на града, и излага системата на постоянен риск от срив. Губим вода, вместо да търсим резерви Парадоксално, докато Варна е изправена пред риск от недостиг, половината от водата на девненските карстови извори се губи, изтичайки в реката и езерото. Разрешителният капацитет позволява използване на значително по-големи количества, но липсата на адекватна инфраструктура и политическа воля оставят този резерв неизползван. Съществува дори готов идеен проект, остойностен и технически решен, за осигуряване на допълнителни водни количества от Девня. Средствата са били планирани, трасето – ясно, но реализацията остава блокирана. Това ясно показва, че водната криза не е технически, а управленски и политически проблем.

„И утре може да се случи нещо непоправимо“, предупрежд ава инженер Русев. Неговата роля като експерт е да алармира навреме – преди кризата да стане необратима. Оттук нататък топката е в полето на държавата, общината и обществото. Водата не е даденост, но стратегически ресурс. И когато предупрежденията са ясни и аргументирани, бездействието вече е въпрос на отговорност.