ИПБ: Пътната инфраструктура е хроничен проблем в България

Пътната инфраструктура в България е хроничен и болезнен проблем за всички участници в движението. Дупки, пропадания, необезопасени шахти и лоша поддръжка са не просто неудобство, а пряка заплаха за имуществото и здравето на гражданите. Когато тази заплаха се реализира и причини щета – от спукана гума до тежък пътен инцидент – пострадалият се сблъсква с втори, още по-голям проблем: практически неработеща система за получаване на справедливо обезщетение. Това се казва в становище на Институт за Пътна Безопасност (ИПБ).

Въпреки че законът формално предвижда право на такова, настоящата уредба е до такава степен неефективна, че превръща търсенето на права в изгубена кауза. Именно поради тази системна празнина в правосъдието, създаването на специализиран, достъпен и бърз компенсаторен фонд е не просто добра идея, а неотложна обществена необходимост, коментират от НПО-то.

Защо настоящата система е фундаментално сбъркана?

Нуждата от нов механизъм произтича пряко от очевидните дефекти на сегашния модел, които могат да бъдат обобщени в три основни направления:

1. Фрагментирана и объркваща отговорност. Първото препятствие пред всеки пострадал е да установи кого трябва да държи отговорен. Поддръжката на пътната мрежа е разделена между Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) за републиканските пътища и стотиците общини за уличната и общинската мрежа. Границите между тях често са неясни, а публичен и леснодостъпен регистър липсва. Това принуждава гражданина да влиза в ролята на разследващ, като рискът от грешка, която би провалила целия процес, е огромен.

2. Неработещи съдебни процедури. Дори и отговорникът да бъде установен, съдебният път е бавен, скъп и обременен с непосилна тежест на доказване. Гражданинът трябва да докаже не само наличието на щета, но и че конкретната дупка е единствената, пряка и непосредствена причина за нея. На практика това е изключително трудно, особено когато органите на МВР често отказват да съставят протокол за ПТП при по-леки инциденти, лишавайки пострадалия от ключово доказателство. Системата е създадена така, че облагодетелства администрацията, а не гражданина.

3. Несправедливост, базирана на застраховки. Днес единственият ефективен начин за получаване на обезщетение е чрез доброволната застраховка "Каско". Застрахователят изплаща щетата, след което използва своите ресурси, за да съди отговорния орган. Това създава дълбоко несправедлива система на две скорости: тези, които могат да си позволят скъпата застраховка, получават защита, докато всички останали – водачи само със задължителна "Гражданска отговорност", както и най-уязвимите участници в движението като пешеходци и велосипедисти – са оставени без реален механизъм за защита. Правото на обезщетение не може и не трябва да зависи от финансовите възможности на пострадалия.

Тези системни дефицити водят до един порочен кръг: институциите не са финансово санкционирани за своето бездействие, поради което нямат стимул да подобрят работата си, а гражданите губят доверие в държавата.

II. Решението: Централизиран компенсаторен фонд

Отговорът на този системен провал е създаването на единна, достъпна и бърза извънсъдебна процедура за обезщетяване, администрирана от централизиран компенсаторен фонд.

Най-логичното и икономически целесъобразно решение е този нов механизъм да бъде изграден чрез разширяване на функциите на съществуващия и доказано работещ Гаранционен фонд (ГФ). ГФ вече притежава необходимата експертиза, административен капацитет и информационни системи за обработка на щети.

Как би работил този фонд?

Единна входна точка: Всички искове, независимо дали се отнасят за общинска улица или републикански път, ще се подават на едно място – към новия фонд. Това премахва напълно бремето от гражданина да издирва отговорната институция.

Опростена извънсъдебна процедура: Пострадалият ще подава стандартизирано електронно заявление, придружено със снимков материал и документи за щетите. Фондът ще извършва проверка в ясен срок (напр. 90 дни) и ще предлага обезщетение. Съдът ще остане крайна мярка за контрол при несъгласие, а не първа и единствена инстанция.

Справедливо финансиране: Фондът следва да се финансира по хибриден модел, който съчетава принципа на отговорността с този на солидарността:

Задължителни вноски от АПИ и общините, които носят пряка отговорност за състоянието на пътищата.

Малка солидарна вноска, добавена към цената на задължителната застраховка "Гражданска отговорност".

III. Очаквани ползи и заключение

Създаването на такъв фонд ще донесе три ключови ползи за обществото:

Справедливост за гражданите: Ще осигури бърз, достъпен и равен достъп до обезщетение за всички пострадали, превръщайки едно илюзорно право в реалност.

Стимул за по-добра поддръжка: Ще създаде ясен финансов натиск върху АПИ и общините да поддържат пътната мрежа в добро състояние, което ще доведе до по-голяма безопасност и по-малко инциденти.

Ефективност за държавата: Ще облекчи значително натовареността на съдебната система и ще повиши доверието на гражданите в институциите.

В заключение, продължаващото неглижиране на проблема с обезщетенията за вреди от лоша инфраструктура подкопава основни принципи на правовата държава. Изграждането на задължителен, солидарно финансиран компенсаторен фонд не е просто административна промяна. То е стратегическа стъпка към по-безопасни пътища, по-справедливо отношение към гражданите и по-отговорно управление.