ИПБ: Крайно време е настоящата практика за пътен контрол “полицай в храстите" да спре

Настоящата практика на скрит пътен контрол, известна като “полицай в храстите", е фундаментално сбъркана. Вместо да повишава безопасността, тя създава опасности, руши общественото доверие и е доказано неефективна. Време е България да се откаже от този остарял модел и да възприеме доказаните европейски практики, основани на превенция и прозрачност. Това се казва в становище от Института за пътна безопасност, разпространено до медиите.

Ето какво посочват от там:

Ключови проблеми на скрития контрол:

1. Създава опасности вместо да ги предотвратява. Внезапната поява на скрит патрул или камера провокира паническо спиране от страна на водачите (т.нар. “ефект на кенгуруто”), което е предпоставка за тежки верижни катастрофи. Така контролният орган се превръща в източник на риск.

2. Подкопава доверието и възпитава страх, а не отговорност. Самата Академия на МВР в своите учебни материали признава, че “всички форми на скрит контрол предизвикват напрежение, раздразнителност и отчуждават”. Този подход превръща полицаите и шофьорите във врагове и насърчава манталитета “важно е да не те хванат”, а не “важно е да карам безопасно”.

3. Той е финансов провал. Данните на МВР за 2021 г. са категорични: инвестирани са 13.5 милиона лева в камери за скорост, а приходите от глоби са едва 1.67
милиона лева – осем пъти по-малко. В същото време броят на загиналите се увеличава.Този модел е скъпоструващо разхищение на публичен ресурс, което
не спасява животи.

4. Контролът е на “хранилки”, а не на опасни места. Експерти и граждани са единодушни, че камерите и патрулите масово се разполагат на удобни за
глобяване прави участъци, а не на реалните “черни точки” с концентрация на катастрофи.

5. Това доказва, че целта не е безопасност, а събиране на глоби. 

Как го правят успешните държави?

България е сред страните с най-висока смъртност по пътищата в ЕС (74 загинали на милион жители), докато лидерите по безопасност като Швеция (20/млн.) и Норвегия (16/млн.) имат в пъти по-добри резултати. Техният успех се дължи на коренно различна философия:

● В Швеция, Норвегия, Нидерландия и Дания камерите ВИНАГИ са видими и обозначени с пътни знаци.
● Целта е превенция, а не наказание. Идеята е водачите да намалят скоростта в целия участък, осъзнавайки наличието на контрол, а не да бъдат “хванати в
крачка” 
.● Контролът е само на доказано опасни места, определени след анализ на риска.

Нашето предложение: 4 стъпки към модерна пътна безопасност

1. Пълна прозрачност и видимост. Всички камери (стационарни и мобилни) и патрули да бъдат задължително видими и предварително обозначени с пътни
знаци.

2. Контрол само на “черните точки”. Разполагането на контролни средства да става единствено на места с доказана концентрация на тежки катастрофи, а не на
удобни за глоби “хранилки”. 
.
3. Инвестиции в превенция, не в репресия. Да се инвестира в подобряване на опасната инфраструктура (кръстовища, маркировка, осветление) и в обучение на
водачите, вместо в още камери за скрит контрол.

4. Партньорство, а не война. Държавата трябва да спре да третира гражданите като врагове. Нужен е диалог и общи усилия за постигане на споделена цел – нула жертви по пътищата.

Време е да заменим остарелия модел на страха с модерния европейски подход на превенцията и партньорството. Само така можем да постигнем реална и трайна безопасност по пътищата на България, завършват от ИПБ.