Колко дълбок е проблемът с цените на петрола в Близкия изток?

В периода 2014-2016 г. приходите на страните от Близкия изток от износ на петрол се сринаха и излишъците им по текущите сметки се стопиха до солидни дефицити. Според повечето прогнози цените на петрола ще останат на сегашните нива в дългосрочен план. Ако очакванията се реализират, това ще доведе до исторически макроикономически шок и ще промени региона из основи, пише в анализ за онлайн изданието project-syndicate.org Ишак Диуан, учен от Университета Харвард.Повечето страни производителки на петрол вече започнаха да намаляват разходите си, да заемат средства и да изтеглят резервите си. Държавите с големи външни дисбаланси, ниски резерви или високи дългове ще се чувстват все по-финансово ограничени, ако все още не са, подчертава той.

Ниските цени на петрола ще засегнат Алжир, Бахрейн, Ирак, Иран, Оман и разбитите от войната Либия и Йемен преди богатите страни на Съвета за сътрудничество в Персийския залив. В крайна сметка икономическата съдба на всяка страна ще зависи от избора, който тя прави днес, допълва се в анализа.Държавите производителки на петрол могат или да намалят потреблението, или да го поддържат, като подобрят производителността. Естествено, всяка държава би предпочела последната, така че правителствата на региона сега се опитват да решат проблемите си, като диверсифицират икономиките си.

Все пак регионът е по-добре позициониран за изпреварващ растеж, отколкото през 90-те години на ХХ век, благодарение на големите образователни и инфраструктурни инвестиции, направени през последното десетилетие на високите цени на петрола. За да се избегне обаче дълбоко съкращаване на текущото потребление, всяка надеждна стратегия за растеж ще трябва да се основава на структурни реформи дори преди макроикономическата стабилизация, за да не се стигне до финансова криза и дори до по-дълбоко съкращаване на потреблението в бъдеще.Дали правителствата на региона най-накрая сериозно ще пристъпят към осъществяването на реална промяна – това предстои да видим. Уроците от последния петролен шок, които дойдоха по време на колапса в държавната индустриализация в средата на 80-те години, бяха трудни за усвояване, посочва Диуан. Тъй като правителствата заемаха, за да избегнат евентуални корекции по време на петролния бум през 1973-1985 г., сривът предизвика дългова криза. Повечето страни нямаха друг избор освен да намалят разходите си и да приемат едно загубено десетилетие на анемичен растеж.

Оттогава насам правителствата в региона прибягват до груби репресии, за да овладяват публичното недоволство и да обуздават политическите опоненти. До края на 90-те години те възстановиха макроикономическото равновесие, но изпълниха само повърхностни структурни реформи. така когато растежът се завърна в началото на този век, той се задвижи почти изцяло от друг бум на петрола.Както и през 80-те години, правителствата на региона са обвързали приходите от петрол със субсидиите за потреблението, заетостта в публичния сектор и публичните инвестиции. Необходимите корекции обикновено са под формата на фискални съкращения, а не на структурни реформи, като те обикновено засягат публичните инвестиции, което подкопава бъдещите перспективи за растеж.

Сега, когато цените на петрола са плаващи, частните инвестиции намаляват, местните фирми блуждаят и безработицата се увеличава, допълва анализаторът.Правителствата в страните производителки на петрол са изправени пред политическа дилема. По-силният икономически растеж, макар и желателен, изисква режимите да поемат рискове, които биха могли да застрашат самото им оцеляване. Отделянето на приходите от петрол от публичните субсидии ще изисква нов социален договор, който се основава по-малко на гарантирана консумация и повече на лична автономия, подчертава се в анализа.

Цялата статия в investor.bg

Четете още: Сирийските демократични сили превзели квартал в Ракка