БГ висшистите намират работа по-бързо от останалите европейци

Българските младежи с висше образование се реализират по-бързо на пазара на труда в сравнение с европейските си връстници. Това показва проучването „Ключови данни за образованието в Европа” за 2012 г., пише в. "Монитор". Според изследването след като напуснат ВУЗ-а, европейците се нуждаят от 5,1 месеца, за да намерят първата си работа. Българските студенти обаче започват да се трудят месец по-рано. Резултатите показват още, че колкото по-образовани са хората, толкова по-кратък е периодът на преход от училищната скамейка към бюрото в офиса. В ЕС на тези, които са прекъснали училище с основно или по-ниско образование, са нужни средно 9,8 месеца, за да намерят работа. За необразованите българи този срок е двойно по-дълъг – 21,5 месеца. По данни на социалното министерство през миналата година 60% от трудещите се българи са били със средно образование. Според европейското проучване безработните с диплома от гимназия у нас намират препитание почти година след като завършат. За сравнение на останалите европейци с подобна квалификация са им нужни 7,4 месеца. „За повечето работодатели по-важен е опитът, който имат кандидатите, а не образованието”, обясни пред „Монитор" специалистът по подбор на персонала Светослав Маринов. Според него стажовете по време на обучението осигуряват предимство при намиране на първа работа за младежите. В началото на година започнаха новите схеми за младежка заетост, по които 8000 младежи ще могат да стажуват в частни фирми, за да натрупат опит. Идеята е младежите да имат практически умения, които да им помогнат за по-лесното намиране на работа. Анализ на социалното министерство за тенденциите на пазара на труда за следващите 4 години показва, че ще се задълбочава дисбалансът между степен на образование и заемана длъжност. „До 2018 г. недозаетостта сред висшистите се очаква да нарасне до 31% т.е. ще нараства броят на хората, които ще работят на позиции, изискващи по-нисък образователен ценз”, се казва в анализа. През миналата година около 137 800 нашенци са били свръхквалифицирани за позицията, която заемат. Други 77 800 служители пък са били наети на длъжности, изискващи по-висока от тяхната квалификация.