Папуасите от Папуа Нова Гвинея получават по-високи заплати от България

Към настоящата дата минималната работна заплата в България се равнява на 138,46 евро.

Ирак, който бе изравнен със земята от и все още е арена на военни действия и всекидневни терористични удари, може да се похвали с минимална работна заплата в размер на 146,91 евро.

Манипулаторите на народна хранилка биха обяснили този факт с наличието на петрол в близкоизточната страна, но не биха могли да обяснят как в Ливан, където петрол няма, минималната работна заплата е 247,02 евро.

В Босна и Херцеговина, която не е член на ЕС и скоро няма да бъде, минималната работна заплата е в размер на 164,09 евро.

В Папуа Нова Гвинея, която е изключително слаборазвита страна и разчита основно на земеделието, където са заети приблизително 72 % от трудоспособните на острова, минималната работна месечна заплата възлиза на 141,70 евро.

„Икономическият гигант“ остров Вануату се радва на минимална заплата в размер на 213,70 евро.

Трябва да се отбележи, че 80 % от населението на острова е заето в селскостопанския сектор, а Вануату не е офшорна зона. Тринидад и Тобаго – 176,88 евро, Сейнт Винсент и Гренадини 151,02 евро, Сейнт Китс и Невис – 387,20 евро, Антигуа и Барбуда – 337,92 евро.

При цялото ми уважение към тези страни се оказва, че папуасите получават по-високи заплати от българския роб.

Гражданите на Перу и Еквадор, които са в списъка на държавите от Третия свят, получават по-високизаплати от българските трудещи се, съответно 178,04 евро в Еквадор и 151, 42 евро в Перу.

Всъщност минималните работни заплати в държави от Третия свят са по-високи от тези в една държава – член на ЕС и НАТО.

Веднага възниква въпросът за цените на хранителните продукти и комуналните разходи в горепосочените държави спрямо България.

Към 2011г. потребителските цени в Перу са 10,34 % по-ниски от тези в България, а като цяло покупателната способност на средностатистическия перуанец е с 22,36 % по-висока от тази на българина.
ovarna
Ако за ток, газ, вода и смет българинът харчи средно 140 лв. на месец, то за същите киловати ток, куб. м газ и вода и изхвърлена смет перуанецът харчи 73 лв. или почти наполовина.

Еквадорецът, който взема цели 40 евро повече на месец, купува литър мляко за 0,61 евро, а българинът – за 0,92 евро. Ако цената на билета за градския транспорт в европейска България е 0,50 евро, то за жителя на Еквадор този билет струва 0,20 евро и т. н.

Ние дори не влизаме в критериите за държава от Третия свят, защото и там населението живее по-добре от нас. Покупателната способност в Тунис, чийто народ се вдигна на бунт поради лошите условия на живот, беше с 11,93 % повече от тази в България!

Покупателната способност на населението в Босна и Херцеговина е с 35,56 % е по-висока от тази вБългария! Покупателната способност в Чили е с 44,44% по-висока от тази в България!

Жителите на Ел Салвадор имат 10,36% по-висока покупателна способност от българските граждани! Гражданите на Хондурас имат 82,61 % по-висока покупателна способност спрямо българите!

Иранецът има 39,75% по-висока покупателна способност от българина! Йорданецът, който обитава пустинята и държавата му е една от най-бедните в Близкия изток, притежава 13,67% по-висока покупателна способност от нас! Без да е член на ЕС и НАТО, „македонецът“ има 6,92% по-висока покупателна способност от българина!

Боливиецът има 75,03% по-висока покупателна способност от българина! В Доминиканската република покупателната способност на местните жители е с 46,84% по-висока от тази на българите! В Малави (държава от южна Африка) е с цели 82,51% по-висока, в Мексико – 79,28% по-висока, в Пуерто Рико – 147,08% по-висока и т.н.

Ние сме една от най-бедните нации в света.

По-бедни от повечето държави от Третия свят. /ovarna