Бизнесът може да плаща по-справедлива такса смет

Бизнесът може да заплаща по-справедлива такса смет, но домакинствата все още нямат такава възможност, заяви бившият екоминистър Нона Караджова в предаването "Брюксел 1" по телевизия Bulgaria On Air.
 

Тя предложи да бъдат въведени пилотни проекти за гражданите, за заплащане на такса смет на контейнер или през цената на торбите за смет, за да стане цената по-справедлива.
 

Алтернатива на несъбираемите с години глоби, е полагането на обществено полезен труд, заяви още Караджова. Коментарът й беше направен по повод проект за промени в Закона за управление на отпадъците, публикуван от Министерството на околната среда, предвиждащ до 1000 лв. глоба за ровене в контейнерите за разделно събиране. 
 

Караджова посочи, че е отправяла предложението и преди няколко години, в качеството си на министър, но то не намерило място в законодателната програма, поради по-важните теми на съдебната реформа. Тя счита, че подобен закон от една страна ще уреди въпроса с глобите на хората с много ниски доходи, неможещи да платят, както и административните наказания на свръхбогатите, за които паричната санкция е без значение. Защото я заплащат и продължават да нарушават наредбите. 
 

На въпрос на водещата Милена Милотинова - защо такса смет у нас се определя като данък, на базата на данъчната оценка, а не според броя живеещи в един имот или според количеството на изхвърляния отпадък, Караджова коментира, че въпреки общоевропейският принцип „замърсителят плаща“, прилагането му не е лесно. По думите й в ЕС няма единна политика по остойностяване на услугата „сметосъбиране и сметоизвозване", поради което има различни практики, най-общо три вида. 
 

Първата практика е свързана с количеството на изхвърляния боклук, като таксата се събира през цената на торбите за смет. Прилага се в част от общините в Дания, Швейцария и Швеция, но по думите на бившата екоминистърка, тази практика не е приложима у нас, защото предполага изхвърляне на отпадъците в точно определено време, а и по-високо обществено съзнание. 
 

"Представете си, ако цената на една торба е 5 лв, как у нас хората ще си изхвърлят боклука по улицата във всякакви торби", коментира тя. 

Втората практика е по броя на живеещите в един имот, на домакинство, на квадратен метър жилищна площ, или както е у нас – според данъчната оценка на имота.
 

Третата практика е да няма отделна такса „битови отпадъци“, а една обща градска такса, която покрива предоставяните от общината услуги като осветление, поддръжка на зелените площи, полиция, сметосъбиране и сметоизвозване. Тази политика е възприета във Великобритания, Испания, Италия, посочи Караджова.
 

"У нас по закон, такса смет се определя от общините на базата на изхвърленото количество боклук, а където това е невъзможно – според данъчната оценка", поясни Караджова. Бизнесът може да заяви до 30 октомври за следващата година броя на контейнерите, които ще ползва, както и желаната честота на извозването им, като по този начин плаща много по-малко, отколкото според данъчната оценка.