Реалните доходи у нас нарастват

През 2015 г. годишният доход на едно българско домакинство достига средно 12 349 лв. (или 1 020 лв. месечно). Номиналният ръст на доходите е 2,9%, което е третият най-бавен темп на нарастване от 2004 г. насам. В същото време, поради лекото понижение на цените в икономиката през 2015 г., реалният ръст на доходите е 3%, което е четвъртият най-бърз темп от 2004 г. насам.

Така 2015 г. е втората поред година, в която реалната покупателна способност на българските домакинства нараства по-бързо от техните номинални доходи. Например през 2014 г. номиналният ръст в доходите беше нулев, но тъй като цените се понижиха с 1,4% спрямо предходната година, реалният доход беше всъщност по-висок от този през 2013 г.

Разминаването идва от разликите в средногодишната инфлация. В периода преди кризата номиналните заплати растат много по-бързо от реалните, а причината е сравнително високата инфлация - варираща между 5% (2005 г.) и 12,3% (2008 г.). През кризисната 2010 г. имаме спад както на номиналния, така и на реалния доход на българските домакинства.

Прави впечатление, че структурата на доходите на домакинствата продължава да се изменя в посока нарастваща тежест на доходите от работна заплата. Тази тенденция вече може да се нарече трайна, тъй като започва още от 2011 г. От всеки един лев доход през 2015 г., 55 стотинки се формират от работна заплата, а около 26 стотинки – от пенсии. За втора поредна година доходите от предприемачество се задържат над 6% от общия доход. Тези промени се дължат на доброто представяне на икономиката и на силната за пазара на труда 2015 г., която мина под знака на увеличаваща се заетост и намаляваща безработица.

Намаляващите разходи за храна и увеличаващите се разходи за свободно време, култура и образование по принцип показват подобряване на стандарта на живот на домакинствата.

През 2001 г. например близо 45% от разходите на българските домакинства отиват за храна и безалкохолни напитки, докато през 2015 г. този дял спада до 31,4%. Спрямо 2014 г., когато е бил 32,3%, делът на разходите за храна и безалкохолни напитки също намалява. Част от това намаление в относителните разходи за храна и безалкохолни напитки се насочва към наеми и битови сметки, чиито дял нараства от 12,1% през 2001 г. на 14,3% през 2015 г. В този случай трудно можем да говорим за подобрение на стандарта на живот, тъй като подобно на разходите за труд, тези за жилище, ток, вода и т.н. също са част от неотложните разходи и могат да се причислят към потреблението от първа необходимост. Все пак, разходите за свободно време, култура и образование, които са индикатор за по-добър стандарт на живот, също растат последните години – от 3,2% през 2001 г. до 4,9% през 2015 г.

Ако сравним покупателната способност на дохода на домакинствата през 2014 г. с тази през 2001 г. се вижда, че средното домакинство може да си позволи 3,4 пъти повече свинско месо и 1,7 пъти повече прясно мляко (от хранителните продукти). Това „освобождава” средства за друг тип разходи като споменатите вече свободно време и култура.

Въпреки че това покачване на благосъстоянието на средното българско домакинство е често атакувано като едва ли не "измислица" от страна на НСИ, до този момент не сме видели данни (или сериозен анализ), които да го опровергават.

investor.bg